автор: ros782

Посветено на нашата дъщеря, която е на едно по добро място!

Наш`та малка дъщеря,
която свири на пияно
колко мъничка е тя
а пияното голямо…

Здравейте, аз се казвам Александрия и това е моята история.Аз съм едно бебе и това не бива да Ви подвежда. Ние бебетата умеем толкова много неща… Когато спим ние всъщност чуваме и усещаме всичко което се случва на този нов за нас свят.Сигурно не знаете какво сънува едно бебе? Аз ще ви издам нашата тайна!
Вчера например преди да се появя, бях със моите приятели на една бебешка полянка. Там всичко е толкова малко и пухкаво.Розова трева ухаеща на люляк, розови дръвчета с пухкави коронки , розово бели облачета които толкова
ниско летят ,че можеш да се качиш на тях и да полетиш.Ето и понитата , те са ни любимите.Малки розови понита които се гушкат в нас и ни дават да се катерим върху тях . На нашата бебешка полянка винаги е топло и толкова е розово и чисто. Ето ме и мен , качила съм се на едно пухкаво облаче и летя със него около полянката.То се насочва към едно от дръвчетата и аз падам върху меката коронка, толкова е хубаво.
Друго облаче се приближава и се превръща във една човешка фигура.
“ Здравей, Алекс! “
Усмихнах се на облачето което се беше преобразило и му се изплезих.
То ме погали със пухкавите си топли ръце и продължи да говори:
“Алекс , знам че ме разбираш, както знам , че това е вашата бебешка полянка, искам да ти кажа нещо много важно! Скоро ще отидеш във света на големите хора! Ние имаме нужда от тебе!Сега аз трябва да се погрижа за нещо друго - запомни, че твоята мисия предстои! “
Усмихнах му се отново , защото разбрах всичко което ми каза.Усмивката за нас бебетата е поло жителният отговор на казаното от големите хора.
Облачето ме прегърна и изчезна. В този момент аз се спуснах надолу по коронката и тупнах на земята….извинявяй Мамо…

Първи ден

Когато се намерих на земята тя имаше различен вид, беше мокра и хлъзгава. Какво по хубаво от това да се спуснеш по топлата и влажна розова трева. Изпънах ръчичките напред и се спуснах.Появи се наклон и за момент се ужасих когато видях , че края на наклона има вид на голяма фуния от сладолед. Въздухът за миг се стегна и помислих , че ще се задуша .Панирах се още повече .Започнах да махам ръчичките си , но нещо ме хвана за тях . Чувах гласове .Гласовете на големите хора. За миг отново въздухът не ми достигаше . Края на фунията идва и усещам как някой ме хваща за ръчичките ми по здраво. Аз започнах да ритам със крачетата си , като внимавах да не нараня Мама. Знаех какво се случва. Не под ценявайте бебетата… Вече чувах ясно гласовете , и усетих нежните и влажни ръце на Мама. В безопасност съм . Исках да отворя уста и да и кажа колко много съм щастлива, че съм в нейните прегръдки . Успях само да се усмихна , и нуждата от въздух ме накара да зарева като голям човек.
“Момиченце е , честито, три килограма и двеста грама. Красавица”- гласът който каза това ме грабна и понесе навън.
Аз се уплаших , исках да съм си при Мама .
“Сега ще те покажем на Татко ти”-каза гласът , и аз със още по висок глас заплаках.
Това ли е светът на големите. Правят със тебе каквото си искат.
Бях уплашена и продължих да плача със всичка сила.Помислих си ,Татко ще ме спаси от лошата леличка .Вървяхме по един коридор който миришеше доста странно. Още не мога да определя на какво , но надявам се че след време ще зная.Чувствах се оцапана и нямах търпение мръсните неща по мен да бъдат измити.Все пак съм момиче и чистотата е важна за нас.
Спрях ме се и усетих как погледи и усмивки на други големи хора ме заливат.
“ Колко е прекрасна , прилича на баща си , страхотна е , най -хубавото бебе…”
“Татко Росен, къде си?-каза лелката която ме носеше…”
“Той пътува, в момента не е тук…”
Отново се разплаках , почувствах се беззащитна .Надявах се , че в ръцете на Татко ще съм в безопасност. Ние бебетата имаме способността да бъдем навсякъде.В този момент полетях и видях как една кола във един тъмен тунел се въртеше.О , Татко не бива сега да ти се случва лошото нещо. Аз също те обичам и искам да бъда под твоята закрила. Аз забравих да ви кажа , когато бях на бебешката поляна и говорих със облачето , то ми каза, че имам право на три желания . Във този момент като видях колата на Татко как се въртеше смъртоносно , аз поисках първото от трите желания. В този миг колата се изправи и продължи бавно напред.Благодарих на облачето и се върнах при Мама.Чудесата съществуват във нашия бебешки свят. Повярвайте.