автор: GiminiBiliBob

Дали някой живее в облаците? Понякога слънцето свети иззад тях и светлина огрява назъбените им граници. Тогава изглеждат като късче земя и сякаш там, зад памучните им тела, живее някой, над когото слънцето свети с все сила в този мрачен за нас ден. Сгрява ширналите се бели поляни, влиза през отворените прозорци на къщите, почива си в очите на смеещите се деца.
Когато при облачните хора е слънчево, тук на земята небето се надвесва мрачно и самотно над челата ни. Завали ли ситен дъжд тук, там горе се приготвят за летен празник, а затрещи ли буря, значи над облаците празникът е в разгара си. Гръмотевична музика раздира пространството, чудни светлини проблясват като искрици от огромна диско топка. Ако на земята е слънчево, а небето е по-синьо от незабравки, облачните хора изчезват с плаващите си пухкави къщи към друга страна, над съседна територия, над далечен континент.
Облачните хора винаги са весели и безстрашни. Няма от какво да се страхуват. Единствено самолетите всяват мъглив смут в сърцата им. Те са техните бури. Затова щом чуят далечния им тътен веднага се скриват в домовете си и дори не поглеждат към тези странни великански птици.
Облачните хора не познават войната, въпреки че се случва техните празненства понякога да ни изглеждат като атака насочена срещу нас. Това така или иначе е невъзможно, защото облачните хора не подозират за нашето съществуване. Единствено от време на време се намира някой мечтател, който да се надвеси от поръбения блестящ край на своя облак и да погледне надолу. Наблюдавайки как големите тъмни сенки, хвърлени от обичните му облаци, пълзят по чуждата земя и как около тях танцуват светли слънчеви петна, изневиделица му хрумва чудна мисъл: „Дали някой живее долу, на земята?”.