автор: PLACEBO

Новата ми работа изисква не само медицинско от всякакви доктори-специалисти, но и щателни изследвания на кръвта и урината, както и задълбочен преглед от психиатър.
Съответната сутрин ставам, вдъхновена от постъпването на новото работно място, светът ми се вижда ужасно добър и красив. Пропускам традиционното твърдо сварено яйце и кафето без захар, за да се явя на гладно в лабораторията. Там ме посреща млада, силно гримирана и начервена лаборантка, с толкова дълъг маникюр, че се учудвам как въобще държи каквото и да било в ръцете си, камо ли спринцовки и игли. Тя ме надупчва поне на три места, естествено, неуспешно, прави ръката ми на решето, като дори не ми се извинява, а напротив, обижда вените ми, че са дебели и калцирани. С разсъблечена наполовина блуза и запретнат ръкав, полугола, претичвам през двора на поликлиниката, за да се добера до другата лаборатория – на болницата. Където, се моля, да има някоя кадърна стара и опитна лаборантка, която да улучи нещастните ми вени. Слава Богу, попадам на точния човек, и всичко приклюва щастливо. “Всичко е добре, когато свършва добре”, си припомням старата английска поговорка.
И така, олекнала с известно количество живителна червена течност, влитам в кабинета на психиатъра. Посреща ме жена на доста зряла възраст, с паднали очила до края на носа си, последните модел 1953-та, с рогови рамки и дебели лупи. Няколкото брадавици на лицето й, с косъмчета, поникнали от тях, както и насеченото й като на мъж лице с конска челюст, не ми правят особено симпатично впечатление. Мислено веднага правя сравнение между нея и лаборантката, манекен на козметична фирма. Докторката ме изглежда изпитателно, и с възможно най-басовия глас, конкуриращ Борис Христов, ме пита:
- Години?
- Все още 49... – ведро отговарям.
- Ееее, хайде сега, голяма работа! Семейно положение?
“Боже, какво общо има семейното ми положение с психиатъра?!”
- Омъжена съм, но, всъщност, само по документи. Мъжът ми забягна преди три години с една любовница и аз...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – ме прекъсва докторката. – Тегли му майната!
Премигвам на преселкулки.
- Сексуален живот?
- Ами...- с неудобство отговарям – имам партньор, но той често пътува...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – ме контрира тя. – Нали го имаш, все пак?! Намери си още един! Пътуваш ли по екскурзии?
- Много обичам пътуванията, но с финансите не се оправям чак толкова добре и ...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – отново съм прекъсната. – Баба ти да не би да е пътувала чак толкова много?!
Следват още няколко въпроса, а моите отговори отново придружени с нейното “Ееее, хайде сега, голяма работа!”. Това чудо на природата се оказва Зав. Психиатричното отделение на болницата, изслушвам една тирада за живота от него и вземам най-накрая заключението, надлежно подписано и подпечатано.
Същия следобед се явявам за последно пред комисията, състояща се от петима костюмирани мъже, които са направили вече надлъж и нашир дисекция на душата ми и биографията ми, анализирали са всичките ми отговори на двеста-въпросовия тест, знаят, че обичам да ям грозде със запечен ориз, обожавам светлосиньото небе със закачливи розови облачета, че си падам по Василий Кандински и съм гледала поне два пъти порно филми в живота си.
Съмнително дълго комисията премята заключението на психиатъра. Гледат ту в мен, ту го четат. “Провалена” – плъзва навсякъде по тялото ми. Филипяни 4:13 “Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. Спокойно, ще си намеря друга работа!”
- Вижте какво пише тук! – с усмивка единият от комисията ми подава заключението на психиатъра.
Треперя. Чета.
Четири имена, аз нали съм с тире...
Възраст...
Пол: мъж на видима възраст, отговарящ на календарната.
Окосмяване: нормално до силно. Брада тип “катинар”.
Глас: басов, отговарящ на пола.
Сексуален живот: има партньор, който често пътува.
........

Поглеждам комисията, която се смее целокупно.
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – се отронва от устата ми.


© Евгения Маринчева-Jen
Трета награда в раздел "Проза" на конкурса "Очи за себе си" 2009