автор: Dido080

Който твърди, че един ден има двадесет и четири часа не познава Алекс.
За нея два дни са един четиридесет и осем часа брои за двадесет и четири. И така вместо на двадесет и четири сега е на цели дванадесет. Облича се с детски дрехи ходи по пижама. Горнище и долнище. До седмото копче от горе на долу има бродирана емблема. Конците образуват цяло съсловие от деца на преселници, които целуват животинки. Друга група от деца е заклещила костенурка между две дъски. Така според един езически обичай се молело дъжд. Алекс знае, че носи някаква своего рода „дъждовна детска плащеница“- розовият и цвят и отива. По плащеницата има много замацани следи- от дъждовни капки, от ядене- супа или печено месо. Нейният режим е да яде на всеки два часа. Такъв е бил режимът на майка и, която също брояла два дни за един. Купувала си календари от бакалницата и почвала да заобгражда датите с кръгчета. Понеделник и вторник- са един ден, сряда и четвъртък са един ден, петък и събота са един ден. Неделята сигурно е брояла за половин ден. Може само да се гадае.
Два дни са един. Колко важно е това твърдение за Алекс. Върху календара две поредни дати са заобградени с кръгчета. Първи и втори са един ден. И така нататък.
До завоя след бакалницата има дърво, върху чиито ствол Алекс залепя своите календари. Със всяка изминала година се увеличават. Граничат с некролози и разни обяви : купувам- продавам, мога да издиря изчезнал човек, защото съм куче-следотърсач и т.н. След завоя има още дървета от чиито клони Алекс дялка разни играчки- миниатюрни фигурки наредени най-отгоре на шкафа. В ръцете си държат чадъри до една са боядисани с боя. Изглеждат все едно правят упражнения по дишане. Ще стават човеци и Алекс им помага за това. Понякога слага фигургите под възглавницата, пее им песни, топли ги с дланите си- така я е учила майка и. За нея два дни са били един, за нейната майка също.