Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Хаос. Черна материя без причина и следствие. Протони, електрони и неутрони, които не си знаят мястото. И няма кой да им го покаже. Бездънност и зле подредена материя. Нищо.
Какво е нужно на тая картинка за да я бъде? За да се подреди в хармония и правилност?
Мнозина ще кажат, бог. И ще са прави за себе си. Това е толкова елегантно и лесно обяснение. Висш разум, всевиждащ, всезнаещ, всеможещ, който ни освобождава от отговорност и потене. Някой друг, който да поеме бремето на сътворението на плещите си. Само да не съм аз. А и защо да му мисля, нека той да си напъва разума, да го измисли и да си отговаря после.
Има ли друг път, други причини и следствия? Някой друг? Или, казано по-точно нещо друго? Закон на всемира, който да подреди Хаоса. Изначална първопричина, която да не подлежи на персонифициране. И в същото време да свърши цялата тежка и мъчна работа по подредбата на материята в нещо висше и красиво. Без да допуска грешки, без пукнатини и нехомогенности. Трудно е, нали. Дорасли ли сме за тези въпроси? А да поемем отговорностите за правилността на отговорите им, бива ли ни? Искаме ли ги, или ни плашат?
Въпроси. Човек е, който задава въпроси. Не този, който се задоволява с отговорите, а който постоянно пита, без да се надява някога да намери отговорите. Но, ще попитате, тогава защо пита? Не иска ли тайничко да намери някой, макар и незначителен отговор? Да разбере нещичко? Не, ви казвам. Отговора е край, той е смърт. Въпросът е живот.
Затова питайте, не се бойте, че няма да ви се отговори. Продължавайте да търсите, да се ровите, да повдигате планини от неясноти и безпричинност. Питайки вие сте и ще продължавате да бъдете до тогава, докато продължавате да питате. А тя, тъмната материя ще се подреди, все някога и все някак. Ще придобие смисъл и ще се освети, за да ни е по-ясно, по-топло и по-добро. Ще прерасне от тъмна материя в светла сила.
Вярвам в светлината!
Публикувано от hixxtam на 22.04.2016 @ 01:32:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 58089 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Сътворението" | Вход | 4 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сътворението от Bukvist (ventura@dir.bg) на 22.04.2016 @ 18:43:28 (Профил | Изпрати бележка) | Писал си: " А тя, тъмната материя ще се подреди, все някога и все някак. Ще придобие смисъл и ще се освети, за да ни е по-ясно, по-топло и по-добро. Ще прерасне от тъмна материя в светла сила."
Не съм съгласен, че тъмната енергия е хаос, напротив, тя е по-подредена и затова е 99% от цялата материя. А усещането за тъмно-светло, топло-студено е относително толкова, колкото, че светлината е позитивната сила, а тъмната - негативна. Пази, Боже, ако всичко е светлина. Виж ни нас, човеците - чедата на "светлината", що за стока сме.
|
Re: Сътворението от Ekna на 22.04.2016 @ 21:21:08 (Профил | Изпрати бележка) | Това не може да бъде просто коментар върху размислите ти... Това си е за цяла тема във форума. Да я бистрим докато пръстите ни станат достатъчно ефирни за да не могат да натискат клавиши...
От години мисля много по тези въпроси. От години се опитвам да спра да мисля и да започна само да чувствам. Опитвам се да се върна към онова интуитивно същество, което отдавна се е загубило из дебрите на човешкия ум. Опитвам се да бъда дете, съвместяващо бремето на изминатите крачки и необратима памет. Да откривателствам, без да се затрия. Да тъгувам, без да страдам. Да записвам мислите си със скоростта, с която минават през сиввите ми клетки, за да извлека поуки и бъдеща радост. Да живея сега, приемайки с мъдрост и спокойствие тежестта на онова, което ме прави по-добра, по-разбираща, по-даваща, без очаквания и без планове...
Знаеш ли, благодарна съм и донякъде успях да откривам светлото в тъмната материя! Стигнах сама до спирките, в които автобус никога не идва. И продължавах пеша с благодарност за гледката, която мога да осъзная, сантиметър по сантиметър, минавайки бавно край нея. Всеки миг, дори и този, в който пиша, се опитвам да изживея на 100 %. Трудно е, но си струва!
И разбрах, наистина разбрах, че няма светло без тъмно! Учим се на това през целия си живот! Малцина са онези, които успяват навреме да открият съвършената хармония. Не ми се иска да навлизам в едни други, много по-широки рамки на вярвания, не му е мястото, а може би и времето.
Мога да разсъждавам безкрайно по темата. Но да не злоупотребявам...
Освен това съм гладна и трябва да отида до магазина, за да има какво да ям :D
|
Re: Сътворението от kristi на 22.04.2016 @ 16:04:33 (Профил | Изпрати бележка) | Питащите са категорията мислещи, които знаят, че нищо не знаят.
И аз вярвям в светлината!
Поздрави, Лео! |
Re: Сътворението от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 24.04.2016 @ 11:07:18 (Профил | Изпрати бележка) | Лео, много ми хареса тази твоя философска импресия!
Напоследък отдавам много почит на Черното и Тъмнината.
За първи път в живота си започнах да гледам на тях като на градивната динамика, която ме вади от блажената летаргия на Бялото и Светлината.
Когато съм в Светлото, съм статична, релаксираща и отдадена на едно странно блаженство.
Когато съм в Тъмното, то ме принуждава да действам, да търся начини за справяне, да мисля, да работя върху себе си! Преди дълбоко в себе си обвинявах Тъмното, сега съм му безкрайно благодарна.
Така или иначе, живеем в дуалистичен свят, в който монетата има 2 страни. Но тя (монетата) е една.
Накрая, ще ти кажа, че и аз вярвам в Светлината!
Поздравления за текста ти, човече :-) |
| |