автор: Dido080

Когато бай Михаил си отиде от този свят, селото се много натъжи.
Обичаха го заради щедростта му.
Не бяха сред даровете му само черковните камбани,
трябва да споменем чешмите и колата, с която съселяните му правиха "първите си упражнения зад волана".
Още спасяването на човешкия живот на чуждоземеца - не беше това проява на обикновена щедрост.
Глътки кислород, магични думи над тяло, за което множеството предполагаше, че вече е изтляло.....
Той откри, че реката е златоносна. Обиколил съседната държава, за да открие от къде реката взима своето злато....
През ден ломеше пясъка...
после се прибираше, за да сече монети.
Та когато си отиде, ден само след случката, синовете му почнаха да търсят "завещанието"-
изсечените от златото на реката монети....
Тухла по тухла къщата се смаляваше,
един от спомените за добрите стари времена.
... когато и по клонките на специалните чемшири се появяваха плодове.