автор: Ekna

В неделя очите ми са зелени,
защото отпивам от зеленото на душата ти.
Но в понеделник ти си тръгваш.
На прага отпивам отново от теб.
От онзи цвят на душата ти, който още не е назован.
И цялото ми същество добива цвят на сълзи,
като първия есенен дъжд.

Когато се върнеш, ще пия до дъно,
от всичките ти цветове!
И, малко по малко, избелялото ми сърце
ще се възвърне като Дъга,
а очите ми отново ще бъдат поляната,
на която да полегнеш, след дългия път!