автор: Dido080

Цял един ден си припомнях какво ми се случи след като елитно Столично издание публикува мой разказ. Годината беше 2000 и някоя си. Месецът зимен осъвяше много неясни щрихи по прозорците, може да е оставял такива и по покривите, кой го знае месецът какви ги е вършил през малките часове от денонощието
Та така
Разказът излезе придружен със снимка и кратка биографична справка
която откъснах веднага и я турих някъде на видно място....
случи ми се следното
Още на другият ден тръгнах към влака, изках да стигна до къщи, за да се похваля
Нито телефон имах, нито пари за самолетен билет
И стигнах с известно закъснение....
Емоцията беше почнала да отшумява. Бях прочел разкъза толкова много пъти, че го бях научил наизуст. Този факт бе породил и други емоции....
На края на пътуването вече можех да рецитирам собственият си разказ
дума по дума, точка след точка
мама след като го чу ми поиска автограф
дадох и, а невестата от разказа и много заприличала на една филмова героиня
която през цялото време на филма позирала
пред статива на собственият си дядо, ядяща огромно парче карамелена торта!