| "През XIX век проблемът бе, че Бог е мъртъв,
през XX век проблемът е, че човек е мъртъв."
Ерих Фром
Как искате да възкресите Бог,
когато от човека по е мъртъв.
Забравена е думата ”любов”,
по ъглите се крие и надзърта.
И смисъл няма, няма и причина
на рамото на Друг да се облегнете,
когато раната е тъй дълбоко впита
до кокъла на празнодумието и егото.
Публикувано от hixxtam на 17.04.2016 @ 14:38:14
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Карикатурно бъдеще" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Карикатурно бъдеще от mariq-desislava на 17.04.2016 @ 15:42:52 (Профил | Изпрати бележка) | Хъм, последната тишина сякаш те е захапала - внимавай, защото от теб ще останат стени и много вятър.:) Сега сериозно - смразяващо реалистично е, защото всъщност точно така си живеем. |
Re: Карикатурно бъдеще от somebody (somebody_s@abv.bg) на 17.04.2016 @ 18:54:07 (Профил | Изпрати бележка) | Как се коментира такава карикатура! Направо реже! |
Re: Карикатурно бъдеще от daro на 18.04.2016 @ 12:16:14 (Профил | Изпрати бележка) | през XXI век проблемът ще бъде, когато човекът не изведе в живот божеството си - душата е право и неотменима собственост на образа
...роботите и изкуствения интелект мога да посеят третираното зърното,
но само божественото ще успее да класи, да жъне... и възкръсва в хляб
...(.)
|
Re: Карикатурно бъдеще от sliver на 18.04.2016 @ 12:49:59 (Профил | Изпрати бележка) | ”— Вавилонската рибка — заговори Пътеводителят тихичко — е малка, жълта на цвят, прилича на плужек. Това е навярно най-странното същество в цялата Вселена. Храни се с енергия от мозъчни вълни, но не с получената от собствения й носител, а с тази от окръжаващите го. Тя абсорбира всички подсъзнателни мисловни вълни от околната мозъчна енергия и те й служат за храна. След това отделя в мозъка на своя носител телепатично междуклетъчно вещество, получено при сливането на съзнателните мисловни честоти с нервните сигнали, уловени от речевите центрове на мозъка, който ги издава. Практическият резултат от всичко това е, че ако си пъхнеш една Вавилонска рибка в ухото, веднага започваш да разбираш всичко, което ти се говори на всички възможни езици. Фактически речевите структури, които възприемате слухово, се декодират посредством мозъчно-вълновата матрица, внедрена в мозъка ви от вашата Вавилонска рибка.
Фактът, че едно тъй полезно нещо може да се е развило по някаква случайност, е толкова поразително невероятен, че някои философи виждат в това окончателното и необходимо доказателство за несъществуването на бог.
Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“
Повечето теолози твърдят, че това доказателство не представлява нищо друго освен камара бъбреци от много диви кучета динго, но това не попречи на Улон Колъфид да натрупа едно малко състояние, като го превърне в централна тема на нашумялата си книга СВЪРШЕНО Е ВЕЧЕ С БОГ.”
От любимият ми ”Пътеводител на галактическия стопаджия”. Ето ви го 21 век в един пасаж :-) |
| |