автор: bulgarian

Ето пак вечер е, никнат звезди.
Със залеза си отиде поредният ден.
Светът е забързан, а аз - изморен.
Отдавна не чувствам се, както преди.

Отпървом изчезна перчема голям.
Очила проясняват взора помръкнал.
Краката не водят ме дето съм тръгнал.
Пътека към Господ оформя се, знам!

Туй знаци са Божии за смирение.
Напомня ни Господ, че онова,
което дарили сме само,
след нас ще остане за поменаване.