Аз спя,
много тонове тежат клепачите на моята душа,
искам да ги вдигна и крещя:
"Не ме оставяй сама!", но ти ме остави
и аз се давя, давя се в себе си, в своите мисли.
Изплувам ли нова вълна ме поваля,
привидно съм тук, но ме няма,
времето тече през мен като реката през камъка.
Губя се в празнота и отчаяние.
Аз не виждам смисъл в пустата отвлечена вяра,
в химери и идеали. Аз се боря, не вярвам.