Ще дойдеш ли, аз пак се питам
за кой ли вече път.
И лика твой отново гледам
изваден от потаен кът.
Душата ми за теб примира,
сърцето бие като чук.
Лика ти бавничко прибирам,
но продължавам да съм тук!
Какво се случи, та сега,
стоя и чакам да се върнеш?
Стоя с увяхнали цветя,
и моля се да се завърнеш!
Ако избор получа отново,
избрал бих те, без капка съмнение
Обичам те! Не съжалявам!
Ти мой си живот, и вдъхновение!