Отваряше вратата доверчиво,
от усмивка отключена, така..
но разбираше горчивата истина,
че отново раняваха те без жал.
От болка в себе си крещеше,
до изтръпване...до полумрак,
предвиждаше новия изстрел,
но наивно отваряше пак...
А сега ключа е някъде на тъмно,
далеч от всякаква суета,
усмивката по лицето безпристрастно
е илюзията на отворената врата.