автор: tearfly

ти не бързай
там
до реката
оставяй камъчета
съчки
по пръстите ти разкаяния
бавно ще тече онзи ден
в който
между виното в слюнката
и кроткия ти смях
времето спираше за да се обърне
и измисляше думички
дошли от миналото
но неизречени
сто хвърчила място
и аз там
все да се препъвам и да измислям тихото
и мокрото ти спокойствие
след две преки
бъдеще
храмът спи докато не почукаме двамата
толкова място в джобовете ни
крием се между шевовете
и преобръщаме слънцето в очите
кутийка вятър за утре
и си измисляме град за живеене
а водата и земята все повече не ни стигат