Музо моя прекрасна,
с очи от чисто небе,
щом при мене пристигнеш е лесно
словата във стих да редя.
Мисълта ми потича тъй гладко,
като стара ленива река.
Виждам образи скрити за други
и описвам ги с лека ръка.
Пробвал съм и когато те няма
да излея душата си в стих,
но устата остава си няма.
Безмълвен без теб съм и тих.
Музо моя прекрасна,
с очи от чисто небе.
Просто записвам, зная чудесно,
туй що Бог ми нашепва чрез тебе!