автор: severka

Залезът заспа при пълна тишина.
Замлъкнаха дори щурците уморени.
Прегръщам нежните ти колена,
а ти ме гледаш с трепетно смирение...

Гърдите ти като настръхнали глухарчета
очакват моите въздушни ласки.
Готов съм всичките си чувства да изхарча
за тези мигновения прекрасни.

Душата ми е сляпа съучастница
на престъплението на ръцете.
Но могат ли да спрат? Прекрасна си!
Нощта безмълвно слуша на чувствата концерта...

23.08.2013 г.
Петър Пенчев
И сборника с любовна лирика "От първо лице",
София, 2015 г.