автор: osi4kata

живеем бързо
всеки срещу всеки
почивка няма
спомени съвсем
препускаме към края
безчовечни
коварни
режем всеки ден
парчета от останалата съвест
добрите мисли
чувството за срам
погубваме се приживе набързо
по преките пътечки за натам

човек строи забързан
монументи
на глупостта си
плюска на корем
душата му изплаква
на моменти
изключва я веднага
отегчен
и бърза бърза да се изживее
и вярва че ще има втори шанс
за да поправи туй което сее
докато бърза лудо за натам

шанс няма или го пропуска
от бързане
от жлъч
от суета
накрая гарван чер се спуска
да прибере ненужната душа
настава мрак
и червеи пируват
последен дом
ухание на пръст
де факто някой си е съществувал
доказано е с камък или кръст

Р.Симова, 2016