автор: gringo

"Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?..."
"Лека нощ", Пърси Биш Шели


Ти „Лека нощ” ми пожела
и се завърна в твоя свят,
а аз останах в моя ад –
в синьо-червената мъгла.

И как так се осмелих –
нещастен беден пилигрим
по-незначителен от дим,
на теб(!) аз(!) да напиша стих?!

До късно, гузен, вино пих -
към три навярно съм заспал,
и сън сънувах – как без жал
ме гонят варварски тълпи.

Събудих се на сутринта -
изгарях целият от срам,
че писах ти, защо - не знам,
сред грозната си нищета.

С помътени и зли очи
шише на масата съзрях,
надигнах го – та моя грях
дано го вино заличи.

И закандилка се деня
по обичайния си път,
и давех аз – за кой ли път,
във вино своята вина.

Защо ли ти написах стих –
а може би защото знам,
че ти ще си останеш „там”,
а „тук” аз ще угасна тих…

Но моля те – не се сърди,
стихът е… само буква… звук,
ти - нейде „там” си, аз съм... „тук”
и… всичко е… както преди…

Защо ли ти написах стих?…