автор: AGRESIVE

А слънцето от моята тераса
избяга върху покрива отсреща.
След гларусите, между маха на крилата им
проблясва само малък лъч надежда,
че може би небето ще се срути
върху лицето ми със слънчеви юмруци
и по терасата посърнала и гола
ще се разсипе слънчевия свършек.
А тя е тъй посърнала и сива!
Без цвят, студена, но огромна.
Под нея стрък изсъхнала коприва
е вперил поглед в грейналия покрив.
Мечтае си катарзисно за лято,
за онзи ден, във който преди залез
от сянката ще изпълзи обратно
затопленото тяло на терасата.
И в този миг небето ще е нейно,
а слънцето ще отрази сърцето й.
Копривата ще се протегне нервно
с най-парещите тръпки да я срещне.
И точно в този миг на кратка среща
терасата от щастие ще плаче.
Ще потрепери като преобърнат свещник
запалила на залеза крилата.