Навън е мрак и студ отново.
Звездите скрити в облачната пелена.
А ти си все така прекрасна, мила.
Блестиш по-ярко от луна!
Да би видяла те Луната
лицето си закрила би с воал.
На толкова поети муза била,
а пък засенчена от твойта красота!
Звезда една блестиш на небосклона,
ти муза моя си, а не Луната.
За теб едничко име имам:
Съпруго, мила моя!