автор: tearfly

„На звездите приляга им смях,
но вселената глухо място е…”
Борис Пастернак

ето го огледалото
в което всеки отразен възел стене
по хвърчилата в небето
а погалените коси плачат за онези пръсти
прокарали обещано примирие
затвори очи
и изгони просещите сълзи на раздялата
ръцете ти свирят в гнездата на птиците
а после копаят мъртви подземия
издълбай хрониките на нещастието
в стените на забравата
повдигни облаците над главата си
кажи две заклинателни думи
завърти се око себе си
нарисувай усмивка
защото няма кой да се смее
освен малък
забравен до минуси
стенещ глух вятър