автор: gitchka_gramatikova

Казваш, че
кармата е съдба.
Че твоето ками свети
като светулка
над заспали бели води,
по които се носят
като лилии
бъдещето и настоящето.
Ще седна тогава
в паланкина на живота
като истукана куртизантка -
с бяло лице и почернени зъби,
красива и коварна - мраз,
стискаща кръстчето на вярата си
и малко отрова - за после.
Охрана ще ми бъдат
храбри ветрове и бризове леки,
ще прегръщам бамбук и натруфени обичаи
(цели векове ни делят),
ще дойда да ти кажа "Соно-джой"
и ще се подготвя да умра.

Тази, която обичаш,
заслужава достойна смърт
от ръката ти.
И от ничия друга!

04.04.2012