автор: dido080

Продължение...
Розали и цигулката

Розали тича по асвалта. Алеята свършва до дерето. По-нататък няма гора, а само някакви храсти пожълтели от сезоните. Тялото и, разби ра се, лепне. Сокът от магданоз е оцветил всичко, даже и ноздрите. Дерето всъщност е събрало всички планински потоци и водата е бистра, студена и бистра. Сяда на брега и почва да мие сока. Калигула и носи цигулката. Миг след като си тръгва. Разкопчава куфара. По страните на цигулката също има сок от магданоз. Плакне я обилно наред с частите от тялото. После започва да използва цигулката по „ предназначение“ да трие с нея срамните си устни. Облаци слизат ниско по пейзажа. Чува се музика. Устните имат способността да свирят точни ноти. През следващите няколко часа Калигула седи и дебне зад храстите. Никога не е виждал Розали такава: впечатлена от мелодията на непозната песен. Танца и спира и пак продължава.Мисли си, че от цигулката тече сок от магданоз. Само, че май греши. Това е планински мираж. Сокът от магданоз седи в малка стъклена бутилка. Розали го пази за след това. Ще пие от него и ще сипва върху цигулката....