автор: Trend

Бях една от многото, на които пророчицата Ванга е помагала. Не съм била от близките й хора. Дадох интервюто като свидетелство за дарбата й.

Разговорът на Л. Бенгюзова с мен публикувам със съкращения на лична информация и корекции на неточности.

ПО­Я­ВИ­ЛА СЪМ СЕ НА ТО­ЗИ СВЯТ ПО НЕЙ­НА ПРОГ­НО­ЗА
Родена съм в семейство на преселници от Егейска Македония (1). Компактна маса хора се изселват от района между Костур и Лерин и в Югозападна България създават ново селище. Ед­на част от гурбетчиите, за­ми­на­ли от Егейс­ка Македо­ния за Америка, се връщат в Но­во Ко­ном­ла­ди, Бъл­га­рия, защото семействата им са се изселили тук след Балканската и Междусъюзническата война. Връщат се с американски костюми, енергия и самочувствие. Някои били купили по 600 акра земя там, но жените им не ис­ка­ли да се из­сел­ват, ис­ка­ли да си имат ком­шии, с ко­и­то да си го­во­рят. Отишли в американското консулство в София и помолили консула да им съдейства да се заселят заедно в САЩ, но отговорът му бил, че там всеки си купува сам парче земя и не може да им гарантира, че ще живеят заедно. И останали в България.
Брат ми е по-го­лям от ме­не с че­ти­ри­най­сет ка­лен­дар­ни го­ди­ни.Май­ка ми губи няколко деца при спон­тан­ни абор­ти и раждане заради теж­ката ра­бо­та­та в цеховете на местната консервна фабрика. Из­жи­вя­ва го мно­го теж­ко. След последната загуба ба­ба Ван­га й казва, че след две го­ди­ни ще има вто­ро де­те.

ПОК­РАЙ ЛЕ­ЛЯ ОЛ­ГА ЗА ПЪР­ВИ ПЪТ ВИДЯХ БА­БА ВАН­ГА
Ко­га­то бях мал­ка, у до­ма ид­ва­ха мно­го хо­ра, ко­и­то оти­ва­ха при ба­ба Ван­га- от­ся­да­ха вкъ­щи да спят или пък из­п­ра­ща­ха за­хар. Все­ки с не­го­ва­та ис­то­рия.
Имах­ме ед­на поз­на­та, ле­ля Ол­га се каз­ва­ше, семейна приятелка, от ней­ни­те близ­ки хо­ра. Тя хо­де­ше при баба Ванга без за­пис­ва­не, на гос­ти, и мно­го чес­то с по някоя за­хар за чо­век, кой­то има спешна нуж­да да му се гле­да. Ние та­ка ка­звах­ме- че тя “гле­да на за­хар”. Бе­ше мно­го по-труд­но чо­век да вле­зе, от­кол­ко­то да из­п­ра­ти за­хар по друг. С го­ля­ма бла­го­дар­ност към ле­ля Ол­га, ле­ка й пръст, на мно­го хо­ра е по­мог­на­ла така. Работеше като продавачка в хлебарница. Бе­ше ин­те­ли­ген­т­на же­на, родом от Пав­ли­ке­ни. С ней­ния съп­руг се бяха установили в Пет­рич.
Като малко дете пок­рай ле­ля Ол­га за пър­ви път видях ба­ба Ван­га. Тя ме за­ве­де на гос­ти сут­рин­та. В стаята има­ше мно­го хо­ра, ней­ни при­я­тел­ки. Ня­ма да заб­ра­вя, бе­ше зи­ма, в един мо­мент ба­ба Ван­га ка­за на ле­ля Ол­га:
­ - На то­ва де­те, де­то си го до­ве­ла ту­ка, кра­ка­та са му зам­ръз­на­ли.
На мен наистина ми бе­ше сту­де­но. Има­х усе­ща­не за студ. Мо­же би краката ми са били мокри, ако е имало кишав сняг. Не съм има­ла ня­как­ва пред­ва­ри­тел­на пред­с­та­ва за външността на Ванга, за­що­то по прин­цип, ко­га­то се го­во­ри за нея, се го­во­ри за ней­на­та невероятна дар­ба. И то­ва, ко­е­то знае чо­век, е, че е сляпа. За пър­ви път ка­то вън­шен вид я ви­дях то­га­ва. Ве­че бе­ше на въз­раст. Об­ли­ча­ше се как­то вся­ка възрас­т­на же­на в Пет­рич- в по- тъмни дрехи. Бе­ше сим­па­тич­на. Очи­те й бя­ха зат­во­ре­ни. При­казва­ше си при­я­тел­с­ки с хо­ра­та.
В съ­щия ден ед­ни майс­то­ри й до­не­со­ха ед­на кар­ти­на. Би­ла съм де­те и си спом­ням смът­но, че на нея има­ше ня­ка­къв све­тец и свет­ли­на, която из­ви­ра­ше от кар­ти­на­та. За­поч­на­ха да я за­ка­чат и тя им нап­ра­ви за­бе­леж­ка, че не са я сло­жи­ли на точ­на­та ви­со­чи­на от зе­мя­та. Ко­е­то ме­н мно­го ме из­не­на­да, за­що­то знаех, че е сляпа. Тя пре­це­ни правилно, дори им се ска­ра. Ко­га­то не­що на й ха­рес­ва­ше, тя се ка­раше, но ви­на­ги се е дър­жа­ла мно­го доб­ро­же­ла­тел­но към мен.
Майка ми беше пратила по леля Олга захар за мен. След счупване на крак на 5- годишна възраст започнах да заеквам силно. Ванга каза, че ще се оправя и заекването ще изчезне с годините.

"Е, ДЕ­ЦА, МНО­ГО СЕ ОБИ­ЧА­ТЕ, АМА МО­РЕ­ТА И ОКЕ­А­НИ КЕ ВИ ДЕ­ЛЯТ"
Нав­ре­ме­то ле­ля В-ка. , близка при­я­телка на майка, ми би­ла влю­бе­на в не­ин съ­у­че­ник Бо­рис, братовчед на разстреляния с поета Никола Вапцаров Ан­тон По­пов. Би­ли в един клас. Ка­то я из­вик­ва­ли да я из­питват, мно­го се при­тес­ня­вал за нея, за­що­то не би­ла пер­фектна ученичка. А той е бил из­к­лю­чи­тел­но умен и ин­те­ли­гентен. Имал мно­го дар­би и ко­га­то не бил съг­ла­сен с на­чи­на, по кой­то се пре­по­да­ва един урок в гим­на­зи­я­та, ставал и казвал:
­- Аз мис­ля, че то­ва не­що тряб­ва да се обяс­ни та­ка.
Излизал пред дъската и го пра­вел пред целия клас. Учи­те­ли­те се от­на­ся­ли към не­го с рес­пект, не с гняв и ом­ра­за, ува­жа­ван бил и от съ­у­чениците си. Можел да ри­су­ва и по­не­же мно­го я ха­рес­вал, често рисувал ней­ни пор­т­ре­ти, ця­ла­та му стая би­ла об­ле­пе­на с тях.
Два­ма­та се сре­ща­ли и им се случ­ва­ло да ми­на­ват за по-нап­ря­ко през дво­ра на ба­ба Ван­га. Вед­нъж ба­ба Ван­га се по­ка­за­ла и им ка­за­ла, без те ни­що да я пи­тат:
­ -Е, де­ца, де­ца! Мно­го се оби­ча­те, ама вас мо­ре­та и оке­а­ни ке ви де­лят.
Те мно­го се из­не­на­да­ли, за­що­то Бъл­га­рия не е на океан. И си мис­ле­ли, че мо­же би не­що се е обър­ка­ла.
Но след вре­ме Бо­рис По­пов, кой­то е бил по убеж­де­ния анар­хист, след смърт­та на Ге­ор­ги Ди­мит­ров пра­ви агит­табло и го за­кач­ва в пет­рич­ка­та гим­на­зия. На не­го пи­ше­, че Ди­мит­ров е от­ро­вен от Ста­лин. За­ра­ди то­ва, че си е поз­во­лил да из­ка­же та­ко­ва мне­ние, бил из­к­лю­чен от гим­на­зи­я­та, без пра­во да про­дъл­жи във вис­ше учеб­но за­ве­де­ние образованието си.
В мо­мен­та, ко­га­то го из­к­люч­ват, той се почув­с­т­вал мно­го оби­ден. За­що­то знаел, че има по­тен­ци­ал да се раз­ви­ва. Не до­пус­кал, че ще по­лу­чи та­ко­ва на­ка­за­ние за­ра­ди ед­но мне­ние. С не­го­вия ба­ща ре­шили да бя­гат в Гър­ция. Ле­ля В-ка. ис­ка­ла да тръг­не с не­го. Но в мо­мен­та, кога­то тряб­ва­ло три­ма­та да се съ­бе­рат, май­ка й лег­на­ла на пра­га на къ­ща­та - в бук­вал­ния сми­съл е лег­на­ла, и ка­за­ла:
­ -Са­мо през тру­па ми ще си тръг­неш от­тук!
Така я спря­ла. Ка­за­ла:
­ -Не те пус­кам! Ако ме прек­ра­чиш, ня­ма да съм жи­ва ве­че!
В-ка мно­го се при­тес­ня­ва­ла за нея, за­що­то то­га­ва реп­ре­сиите към род­ни­ни­те на бегълците продължавали с години.
И ос­та­на­ла. Той за­ми­нал, ня­ма­ла ни­как­ви вес­ти от не­го, но за­ра­ди то­ва, че не го из­да­ла на МВР, че планира бягство, я из­к­лю­чи­ли от Ком­со­мо­ла. Ви­ка­ли я в милицията и й по­каз­ва­ли адресираните до нея не­го­ви­ пис­ма, после ги из­га­ря­ли, без да може да ги прочете. Са­мо й по­каз­ва­ли пис­ма­та и ги из­га­ря­ли.
Тя се омъжва за военен, има две де­ца и в един мо­мент ня­кой за­поч­ва да ро­ви: “А, не­го­ва­та съп­ру­га нав­ре­ме­то е има­ла връзка с...” Мъ­жът й е бил офи­цер, увол­ня­ват го от служ­ба. Са­ма­та леля В-ка ми е раз­каз­ва­ла, че в отчаянието си била готова в Со­фия да ско­чи под ня­ка­къв трам­вай- тол­ко­ва би­ла от­ча­я­на. Са­мо то­ва, че е има­ла деца, я е спря­ло да не го нап­ра­ви. Ре­ши­ла, че ще жи­вее за­ра­ди тях. Би­ла съ­си­па­на не са­мо от то­ва, че е за­гу­би­ла любим чо­век, на ко­го­то дъл­бо­ко е вяр­ва­ла, на ко­го­то се е въз­хи­ща­ва­ла - и не са­мо тя!- а и за­то­ва, че съпругът й, с ко­го­то е съз­да­ла се­мейс­т­во, също гу­би поч­ва под кра­ка­та си. В ония вре­ме­на, ка­то ти сло­жат в до­си­е­то не­що та­ко­ва...мно­го по­со­ки за профе­си­о­нал­ното ти раз­ви­тие са зат­во­ре­ни.
В край­на смет­ка тя дълги години ни­що не знае кон­к­рет­но за съдбата на ученическата си любов.
До­ка­то един ден през 70те години ня­кой й по­каз­ва вес­т­ник “Ан­те­ни”, от кой­то тя на­у­ча­ва, че бъл­гар­с­ки жур­на­лист случай­но бил в Ан­г­лия в рес­то­рант, къ­де­то един бъл­га­рин пра­вел сват­ба на сина си. И то­ва се ока­зал Бо­рис По­пов.
Бо­рис По­пов бил ста­нал про­фе­сор по атом­на фи­зи­ка в Но­ва Зе­ландия. За­ми­нал за чуж­би­на, за да се раз­ви­ва про­фе­си­о­нал­но, макар и за­сег­нат от на­чи­на, по кой­то са се от­нес­ли към не­го в родината му, той ни­ко­га не отправя на­пад­ки сре­щу Бъл­га­рия, за да гради по такъв начин на­уч­на или дру­га ка­ри­е­ра. Пи­та­ли го да­ли ис­ка да се вър­не в Бъл­га­рия. Ка­зал , че съп­ру­га­та му е мес­т­на, от маорите- тя не би се съг­ла­си­ла, пък и де­ца­та му са там ро­де­ни.
Спом­ням си, че я по­пи­тах:
­- Доб­ре де, ле­льо В-ке, ти ис­каш ли да го ви­диш, да се срещ­не­те отно­во?
Тя се ус­мих­на и ка­за:
­ -Ис­кам по прин­цип, но се при­тес­ня­вам, че мно­го съм ос­та­ря­ла; не съм тол­ко­ва мла­да и ху­ба­ва. А той ме е за­пом­нил та­ка­ва, за­то­ва пред­почитам да не му се обаж­дам се­га и да не го тър­ся. Още по­ве­че и два­ма­та има­ме се­мейс­т­ва.
Но бе­ше мно­го щас­т­ли­ва от то­ва, ко­е­то бе­ше про­че­ла за не­го във вестника.
От ин­тер­нет разбрах през 2014, че Борис е починал на се­дем­де­сет и де­вет го­диш­на въз­раст през 2011 г. В четири но­во­зе­лан­д­с­ки вес­т­ни­ка има­ше съ­об­ще­ния за не­го­ва­та смърт. Пре­по­да­вал е в Университета в Отаго и основно се е занимавал с икономика и счетоводство.
В първите редове на посветена на него ста­ти­я(2) в Нова Зенландия четем: “Бе­жа­нец е от Бъл­га­рия през 1950 го­ди­на. Тук прис­ти­га 1951 го­ди­на”. В Гър­ция са сто­я­ли в ла­гер из­вес­т­но вре­ме с баща му и скоро са тръгнали за Нова Зенландия.
Май­ка му и семейството на сестра му за­ми­на­ват при не­го по-къс­но, пре­ди про­ме­ни­те в Бъл­га­рия през 1989 г.


"КАК­ВО­ТО КА­ЖЕ ТОЙ, ТА­КА ДА Я ЛЕ­КУ­ВАТ"
Дъщеря ми се ро­ди но­ем­в­ри, 1995 го­ди­на. Има­х ус­лож­не­ния око­ло и след раж­да­не­то. Лекуваха ме с антибиотици на пеницилинова основа, от които инфекцията не се повлияваше, съответно и състоянието ми. Накрая ми преливаха кръв, защото съм била интоксикирана с лекарства заради обърканата диагноза.Помолих майка ми да оти­де при Ванга. Из­ви­ка­ха док­тор Динов- за­веж­дащ на АГ от­де­ле­ние в Бла­го­ев­г­рад, той назначи ново лечение. Баба Ван­га бе­ше ка­за­ла: “Как­вото ка­же той, та­ка да я ле­ку­ват”. Тя позна дори деня, в който температурата ми ще спадне.В допълнение беше помолила майка ми да дойде в болничната стая и да намаже челото и петите ми със светена вода.
Пос­ле на дъщеря ми, ка­то бе­ше на ня­кол­ко ме­се­ца, ба­ба Ван­га из­п­ра­ти по­да­рък ед­на плюшена играчка миш­ка и ед­на кук­ла. Аз ни­ко­га не съм очак­ва­ла, че ще по­лу­ча по­да­рък от нея.

27 май 2014 година
Бла­го­ев­г­рад


ТЯ ПОЗ­НА­ВА­ШЕ ВЪП­РО­СИ­ТЕ ЗА КАН­ДИ­ДАТ­С­ТУ­ДЕНТСКИ­ТЕ ИЗ­ПИ­ТИ
В ни­коя от познатите ми кни­ги­ за пророчицата не е спо­ме­на­то за то­ва, че тя поз­на­ва­ше въп­росите за кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­ки­те из­пи­ти.
Има ед­на ми­съл, май от Ве­ди­те, че съд­ба­та не е пъ­тят, а вър­ве­жът, на­чи­нът, по кой­то се дви­жим. Ста­ва ду­ма за то­ва дали всич­ко е пре­доп­ре­де­ле­но в жи­во­та ни. Ако е пре­доп­ре­де­ле­но, то­га­ва как­во за­ви­си от нас? Дали нашият избор е само в начина как ще из­вър­вим пътя си? Лич­но аз мис­ля, че има ед­ни въз­ло­ви точ­ки, в ко­и­то е въз­мож­на про­мя­на на посока­та на жи­во­та. Предполагам, че мал­ко хо­ра имат спо­соб­ност да се на­месват в тия точ­ки. А пък има дру­ги възлови места, къ­де­то не би­ва ни­кой да се на­мес­ва. Не всич­ки про­ро­чес­т­ва, изречени от прорицатели, се сбъд­ват. Но при нея бе­ше въп­рос и на ин­тер­п­ре­та­ция- как ней­ни­те ду­ми ще бъ­дат пре­да­де­ни и из­тъл­ку­ва­ни.
Кан­ди­дат­с­т­вах с бъл­гар­с­ки език и ис­то­рия 1987 го­ди­на. Ве­че бе­ше времето на пе­рес­т­рой­ка­та и за­поч­ва­ха политическите про­ме­ни­ в страната ни. Гот­вех се за кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­ки­те из­пи­ти по план-кон­с­пек­ти на Кра­си­ми­ра Ка­цар­с­ка, преподавателка в Ези­ко­ва­та гим­на­зия в Благоевград, която завърших ( Пиша от 10- годишна стихове и кратка проза и с Кацарска ходехме заедно на литературни срещи и представяния). Кон­с­пек­ти­те й бя­ха пла­но­ве и на­со­ки, от те­бе за­ви­си как ще ги раз­ви­еш. Дадох ги назаем на мо­я­та сък­вар­ти­ран­т­ка Ани. Тя й бе­ше уче­нич­ка, ед­на го­ди­на по-мал­ка, и искаше да ста­ва за шес­ти­ца в края на годината. Ани ми ги вър­на всич­ки­те, без Гео Ми­лев. За­поч­нах да се гот­вя за из­пи­та, ми­нах всич­ки останали въпро­си. Ед­на сед­ми­ца пре­ди из­пи­та Ани ми дой­де на гос­ти- бя­ха ги до­ве­ли от Ези­ко­ва­та на бри­га­да, беше на­ме­ри­ла и ми до­не­се план-кон­с­пек­та за Гео Ми­лев.
По то­ва вре­ме ве­че пра­вех пре­го­вор за тре­ти път на всич­ки­ останали въпроси. По­не­же за не­го ми тряб­ва­ше по­ве­че вре­ме, реших: ще го ос­та­вя за по- късно през деня... В мо­мен­та, ко­га­то се гот­вех да ми­на­вам Гео Ми­лев, прис­тиг­на ле­ля Ол­га и ми ка­за:
­ -Днес­ка бях при ба­ба Ван­га за един мой кръ­щел­ник.
Той ис­кал да кан­ди­дат­с­т­ва ме­ди­ци­на и тя ка­за­ла кои те­ми по би­ология и хи­мия ще се пад­нат. Съ­щи­те те­ми се пад­на­ха. Из­ка­ра­ха шес­ти­ци. Но баба Ванга каз­ва­ше прогнозите си два-три де­на пре­ди из­пи­ти­те и не на хо­ра, които не са се гот­ви­ли. Пак на ле­ля Ол­га, ко­га­то нав­ре­ме­то дъ­ще­ря й беше кан­ди­дат­с­т­ва­ла в Юго­за­пад­ния (уни­вер­си­тет), бе­ше съобщила, че ще се пад­не Бо­тев, но :
­ -Ико­на­та ми каз­ва, че ня­ма да я при­е­мат.
Дейс­т­ви­тел­но при­е­ха я не пър­ва­та, а вто­ра­та го­ди­на. То­ва, че зна­еш какво ще се падне, не е га­ран­ция за приемането ти. Плюс то­ва тя не каз­ва­ше точ­но­то фор­му­ли­ра­не на те­ма­та, а само име­то на ав­то­ра.
Та дой­де ле­ля Ол­га и ми ка­за, че баба Ванга е ка­за­ла кои те­ми ще се пад­нат по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра. Пи­там я как е ста­на­ло:
­ -Да­до­ха й да дър­жи кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­кия спра­воч­ник на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и на стра­ни­ца­та с въп­ро­си­те тя си сло­жи пръс­та тук.
По­ка­за къ­де си е сло­жи­ла пръс­та и аз виж­дам: съв­ре­мен­на бъл­гар­с­ка бе­лет­рис­ти­ка. Там бя­ха Ди­ми­тър Ди­мов, Еми­лян Ста­нев, Та­лев… То­ва ста­ва три дни пре­ди из­пи­та и аз за­де­лям нас­т­ра­ни кон­с­пек­та за Гео Ми­лев, кой­то ми е върнала Ани. Поч­вам вед­на­га да пра­вя пре­го­вор на съвре­мен­на бъл­гар­с­ка бе­лет­рис­ти­ка.
Във вла­ка пъ­ту­вам с мо­й съученик, кой­то в мо­мен­та е в Ща­ти­те. На него не мо­же­ше да не ка­жа за изпитната прогноза- беше най- добрият ми приятел. Той:
­ -А пред­с­та­ви си, че се пад­не то­ва, ко­е­то тя е ка­за­ла, но на пре­дишната стра­ни­ца на листа!
То­ва бя­ха не­го­ви­те ду­ми. За­що то­га­ва не обър­нахме на другата страница на кандидатстудентския справочник и не проверихме името на автора там?... Мо­жеш да нап­ра­виш съв­сем точ­но пред­по­ло­же­ние, но то е от полза само, ако ти са­ми­ят си вяр­ваш.
Оти­вам в Со­фия и поч­вам да пра­вя още вед­нъж пре­го­вор на изпитните въпроси. Ста­ва три ча­са през нощ­та и аз си каз­вам: се­га да поч­вам да че­та Гео Милев, ще из­ка­рам до шест сут­рин­та. На дру­гия ден ня­ма да съм във фор­ма за из­пи­та. Плюс то­ва шан­сът да се пад­не Гео Ми­лев е тол­ко­ва го­лям, кол­ко­то ако съм че­ла са­мо Гео Ми­лев, а и ба­ба Ван­га е ка­за­ла, че ще се пад­не дру­го.
На дру­гия ден, на из­пи­та, тег­лят те­ма­та и се па­да Гео Ми­лев, а вто­ра­та изтеглена (3) те­ма е съв­ре­мен­на бъл­гар­с­ка бе­лет­рис­ти­ка. А от ед­на­та стра­на на лис­та в кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­кия спра­воч­ник е Гео Ми­лев, а от дру­га­та стра­на е съв­ре­мен­на бъл­гар­с­ка бе­лет­рис­ти­ка. По­не­же от­как­то съм се ро­ди­ла, ба­ба Ван­га ви­на­ги е поз­на­вала на хората, които идват при нея, за мен ефек­тът бе­ше, все ед­но да ти ка­жат, че еди­ни­ят от кон­ти­нен­ти­те е из­чез­нал. Но аз бях доб­ра уче­нич­ка и доста че­ла за модернистите като цяло. Нап­ра­вих па­ра­лел меж­ду об­ра­за на Бал­ка­на в по­е­ма­та “Кър­ва­ва пе­сен” на Пен­чо Сла­вей­ков и по­е­ма­та “Сеп­тем­в­ри” на Гео Ми­лев За­върше­кът ми бе­ше ху­бав, с по­ан­та. Но съм била в такъв стрес от то­ва, ко­е­то чу­х, че в един мо­мент мом­че­то, ко­е­то се­де­ше до ме­не, ми каз­ва:
­ -Ко­леж­ке, прес­та­не­те да тре­пе­ри­те, че кла­ти­те ця­ла­та бан­ка и аз не мо­га да пи­ша.
А в мо­мен­та, в кой­то казаха “Гео Ми­лев”, ме­не ме раз­т­рес­е. Оба­че се стег­нах и си на­пи­сах те­ма­та. Тя пак поз­на: пръс­тът й е бил на точ­но­то мяс­то на точ­на­та стра­ни­ца. Паднаха се въпросите и от две­те стра­ни на листа. Раз­ка­зах за кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­ки­те из­пи­ти, за­що­то ни­къ­де ня­ма написа­но за то­ва, че е поз­на­ва­ла. Поз­на, но ка­то че ли в съ­що­то вре­ме и съд­ба­та нас ни на­у­чи, че не тряб­ва да ис­каш за та­ки­ва не­ща да имаш пре­дим­с­т­во.


КА­ЗА ДА СИ ЧЕ­ТЕШ И ДВА­ТА УЧЕБ­НИ­КА!
Връ­ща­ме се. Точ­но то­га­ва бя­ха по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни в Бъл­га­рия. Има­ше два учеб­ни­ка по ис­то­рия, ко­и­то тряб­ва­ше да се че­тат.
Кан­ди­дат­с­т­вах бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия и имах пос­ле най-ви­сок бал в родния си град за пра­во, момичета, с пет и пет­де­сет по ис­то­рия. Та обаж­дам се на ле­ля Ол­га и каз­вам:
­ -Ле­льо Ол­ге, мно­го ти се мо­ля, иди при ба­ба Ван­га, тоя път аз те мо­ля! Не ис­кам да ми каз­ва кой въп­рос ще се пад­не по история, са­мо да ми ка­же да­ли ще се пад­не пър­ви­ят или вто­ри­ят учеб­ник, защото във вторият са партийните конгреси на БКП и не знам дали има смисъл да ги чета (4)!
Ле­ла Ол­га се върна:
­ -Ни­що не ис­ка да ка­же, ка­за да си че­теш и два­та учеб­ни­ка!
Оба­че аз вед­на­га осъзнах, че има въп­ро­си, ко­и­то са от края на първия учеб­ник и на­ча­ло­то на втория. Пад­на се “Съ­е­ди­не­ни­е­то”, което бе­ше точ­но та­къв въп­рос. Ми­на из­пи­тът, ма­йка се оба­ди:
­ -Да зна­еш, ле­ля ти Ол­га звън­на мал­ко по-къс­но и ка­за, че ба­ба Ван­га е ка­за­ла да об­ле­чеш, да сло­жиш не­що синьо по те­бе. “Ако ще га­щи си­ни, но да има си­ньо по нея.”
Бяха забравили за ми предадат препоръката, но аз са­ма си сло­жих син кос­тюм и си взех син та­лис­ман- ед­на шно­ла за ко­са, тя ми бе­ше в ръ­це­те по вре­ме на из­пи­та за късмет.
Имах един поз­нат К., по то­ва вре­ме вой­ник в Со­фия. Запознахме се на път за Гру­зия- бяхме наг­ра­де­ни от учи­ли­ще с двай­сет де­на ла­гер. От­там се поз­на­ва­ме и ви­на­ги сме би­ли доб­ри при­я­те­ли. Ве­чер­та пре­ди из­пи­та ми звъ­ни по те­ле­фо­на и каз­ва:
­ -Зна­еш ли, аз имам един при­я­тел с мно­го вер­ни пред­чув­с­т­вия. Той поз­на, че ще се пад­не Гео Ми­лев. А се­га каз­ва, че ще се пад­не Съ­е­ди­не­ни­е­то.
Оба­че пре­ди из­пит мно­го хо­ра имат пред­чув­с­т­вия и, без да го взимам много на сериозно, до­ка­то го­во­ря с не­го, от­ва­рям учеб­ни­ка на Съ­е­ди­не­ни­е­то, пре­лис­т­вам лис­та и държа слушалката на телефона. На дру­гия ден ка­то че ли съм ска­ни­ра­ла то­ва пре­лис­т­ва­не- пом­нех и кар­тин­ки­те къ­де се на­ми­рат на стра­ни­ци­те, и тек­с­та. За­поч­нах с Ца­риг­рад­с­ка­та кон­фе­рен­ция, ней­ни­те ре­ше­ния, Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на; пос­ле Съ­е­ди­не­ни­е­то и Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на. Споменах и кни­гата на Кос­та­дин Па­ле­шут­с­ки “Югос­лав­с­ка­та кому­нис­ти­чес­ка пар­тия и Ма­ке­дон­с­ки­ят въп­рос”, която бях чела . И ци­та­ти сложих от Ка­ра­ве­лов и Бо­тев за пре­тен­ции на съ­сед­ни държави към Ма­ке­до­ния, за­що­то в пуб­ли­цис­ти­ка­та им има мно­го та­ки­ва изказ­ва­ния. Те­ма­та се по­лу­чи. За вто­рия из­пит бях си­гур­на, че съм се пред­с­та­ви­ла доб­ре.
Но ду­ми­те на ле­ля Ол­га бя­ха: “Не ис­ка да ти ка­же! Ка­за да си че­теш и два­та учеб­ни­ка!”
А мо­е­то зак­лю­че­ние бе­ше, че има въп­ро­си, ко­и­то са в края на пър­вия и на­ча­ло­то на вто­рия учеб­ник и че всъщ­ност тя е да­ла от­го­во­р на въпроса ми. Как­то и в пър­вия слу­чай: “Ту­ка й бе­ше пръс­тът!”- съв­сем точ­на прогноза, там се пад­на­ха въп­ро­си и от две­те стра­ни­ци. Точна прогноза, интерпретирана погрешно.


ТЯ ЗА­ДЕ­ЛИ НАС­Т­РА­НА ТИЯ, КО­И­ТО ЩЕ СЕ ПАД­НАТ
Дой­де ред за по­ли­ти­чес­кия из­пит (5). Ле­ля Ол­га ми се обаж­да и каз­ва:
­- Се­га за да не ста­не греш­ка ка­то с бъл­гар­с­кия език и ли­те­ра­ту­ра, й за­не­сох­ме от­дел­ни­те дип­лян­ки с по­ли­ти­чес­ки­те въп­ро­си, тя да ги по­дър­жи в ръ­це. Тя за­де­ли нас­т­ра­на тия, ко­и­то ще се пад­нат.
То­га­ва има­ше от­дел­ни изпитни дати за различните вузове- за ВИФ, ВМЕИ, Икономическия, Со­фийския уни­вер­си­тет, Ху­до­жес­т­ве­на­та ака­де­мия.
Пре­ди на­шия по­ли­ти­чес­ки из­пит, ко­и­то въпроси баба Ванга беше ка­зала, че ще се пад­нат, ве­че се бяха пад­на­ли всичките. Аз че­тох пак до три през нощ­та. “Ба­ба Ван­га ка­за­ла, не ка­за­ла, аз ще ми­на всич­ки­те въп­ро­си, за­що­то аз си но­ся от­го­вор­ност за мой­та под­го­тов­ка. А не те­зи, които хо­дят при нея и тълкуват ду­ми­те й. То­ва е ра­бо­та, ко­я­то тряб­ва аз да свър­ша, а не тя.” Нап­ра­вих си пре­го­вор на всич­ки­те въп­ро­си, на абсолют­но всич­ки- и на те­зи, ко­и­то се бя­ха пад­на­ли.
На дру­гия ден в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет из­тег­ли­ха за вто­ри път един от те­зи въп­ро­си- вече се беше падал на кандидат- художниците. Ако си бях по­мис­ли­ла: той ве­че се пад­на и да не го че­та, прос­то ня­ма­ше да съм под­гот­ве­на за из­пи­та.
Май дейс­т­ви­тел­но въп­ро­сът е за пъ­тя и за вър­ве­жа. Пъ­тят мо­же да е пред нас, но ние тряб­ва да го из­вър­вим, да по­ло­жим уси­ли­я­та и да свър­шим ра­бо­та­та, ко­я­то се изис­к­ва от нас. Изум­ле­ние след пос­лед­ния из­пит: шап­ка й сва­ляме, всич­ко поз­на­. И за трите изпита. А съдбата сякаш се намеси, за да ни даде урок. Никога повече не съм искала помощ от нея за изпити.
За­дъл­же­на съм й, за­що­то в мо­мен­та, в кой­то чу­еш бъдещия въпрос, ка­то че ли ти па­да ця­ло­то нап­ре­же­ние пре­ди из­пит, стре­са, в кой­то се на­ми­раш, изчезва, каз­ваш си: „Непременно ще се представя добре!” И ня­как си се успоко­я­ваш. Фак­ти­чес­ки то­ва е, ко­е­то ти по­ма­га в слу­чая. Ако до­пус­каш мно­го пра­во­пис­ни греш­ки, кол­ко­то пъ­ти да ти каз­ват те­ма­та, ще изкараш слаб- нав­ре­ме­то намаляваха двай­сет и пет стот­ни за ед­на изпусната запетай­ка(6). Чо­век не мо­же­ше да из­ка­ра из­пи­та без солидна под­го­тов­ка и зна­ния. То­ва е аб­со­лют­на­та ис­ти­на.


ЗА­ЩО КУ­ПУ­ВАМ КНИ­ГИ ЗА ВАН­ГА?
2005 го­ди­на се вър­нахме от Ка­на­да за ваканция.
Бях си из­къл­чи­ла кра­ка, но по пощата пристигнаха по- рано поръчани от български разсадник ко­ре­ни американски боровинки и тряб­ва­ше да се по­са­дят в бо­ро­ва листовка. По де­сет ки­лог­ра­ма раж­дали от ко­рен. И аз със зе­ме­дел­с­ки мечти... Оти­дох­ме в планина Бе­ла­си­ца след църквата „Св. Петка” да съ­би­ра­ме бо­ро­ва лис­тов­ка и там по­пад­нах­ме на кес­те­ни. Заради изкъл­чения кра­к, на ко­ле­на съм съ­би­ра­ла кес­те­ни- има­ше мно­го паднали на­о­ко­ло Ка­то се вър­нах, ця­ла­та ста­нах на пет­на. По­лу­чих ня­как­ва алер­гия. В същото време ка­ра­х тридневен ле­че­бен глад и алергията съвпадна със захранването.
Ба­ба Ван­га бе­ше ве­че по­чи­на­ла.Из­че­тох кни­га­та на Же­ни Коста­ди­но­ва от из­да­тел­с­т­во “Труд” и си спом­ням, че там на един чо­век тя (Ванга) пре­по­ръч­ва­ше фий при алергия. Имах още ед­на кни­га, в ко­я­то пак по­пад­нах на по­доб­на нейна препоръка. Още един път пре­лис­тих кни­гите, отидох в Билковата аптека на поп Вас­ко и си ку­пих фий. Ко­мен­та­рът на поп Вас­ко беше: “На­ли хо­ра­та ви­кат да не се пи­ка под кес­те­ни.” ‘Аз не съм хо­ди­ла там на то­а­лет­на!” “Би­ла си в до­пир с боц­ки­те!” Пра­вил­но, за­що­то аз по ко­ле­не събирах кестени, не мо­жех да хо­дя заради изкълчения крак и бодлите на кестените пробиха панталона ми. В кни­га­та пи­ше­ше: фи­ят се из­пи­ча ка­то ка­фе, сми­ла се на ма­шин­ка и де­сет де­на слагаме по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца от него в ча­ша во­да. Като поври 5 мин, се пие на гладно сут­рин. На мене ми из­чез­на на пе­тия ден всич­ко.
Та ка­то бях че­ти­ри­най­сет­го­диш­на, пак ми се по­я­ви­ха ня­как­ви пет­на по ця­ло­то тя­ло. И мно­го ме из­тор­мо­зи­ха- с ед­ни ма­зи­ла, мех­ле­ми. Все­ки ле­кар каз­ва­ше раз­лич­на ди­аг­но­за. Нак­рая оти­дох­ме при ба­ба Ван­га и тя ка­за, че то­ва, ко­е­то имам, би­ло ком­би­ни­ра­на алер­гия към до­ма­шен прах и селскос­то­пан­с­ки от­ро­ви. Не­що съм яла, ко­е­то би­ло пръскано със сел­с­кос­то­пан­с­ка от­ро­ва. Да­дох­ме за­хар на ле­ля Ол­га и ба­ба Ван­га бе­ше ка­за­ла да сме­ня кли­ма­та. Аз питам: “Как ще сме­ня кли­ма­та ?!” Не­о­чак­ва­но от учи­ли­ще ме из­п­ра­ти­ха на морски ла­гер в Гру­зия и там на тре­тия ден ми из­чез­на всич­ко, без ни­как­ви ле­карства.
За­то­ва ка­то по­лу­чих алергия 2005 го­ди­на, ре­ших нап­ра­во да че­та кни­ги­те за нея, на­мес­то да хо­дя пак по док­то­ри ка­то то­га­ва и все­ки да ми из­пис­ва раз­ли­чен мех­лем.


ИДЕИ В ПАМЕТ НА ВАН­ГА
Ку­пу­вам кни­ги­те за нея, ко­и­то ви­дя, ако мо­га да си го поз­во­ля. Да­же си мис­ля, че е ху­ба­во към къ­ща­та му­зей “Ван­га” да има ед­на биб­ли­о­те­ка. И да се нап­ра­ви сайт към му­зея с хи­пер връз­ки към про­из­ве­де­ния за нея. От вся­ка кни­га да има ска­ни­ра­ни по ед­на-две гла­ви или три най-мно­го, за да мо­же хо­ра­та да преценят дали да си я поръ­чат. В ре­зю­ме да има ня­кол­ко ду­ми за произведението и ад­ре­си, от ко­и­то мо­гат да си го закупят, вкл. онлайн.Мисля , че то­ва е повече въп­рос на ко­рес­пон­ден­ция, а не на пари. Ако пи­шат на авто­ри­те, ед­ва ли хо­ра­та ще от­ка­жат да по­да­рят по ед­на кни­га на музея, да има фонд библиоте­чен. А по-на­та­тък кой­то ис­ка, ще мо­же да си по­ръч­ва и да си за­ку­пу­ва.
На от­к­ри­ва­не­то на па­мет­ни­ка й на Ру­пи­те на 03.10, 2011 слу­чай­но се за­поз­нах с же­ни от тв шо­у­то “Яс­но­вид­ци”- пре­да­ва­не за хо­ра с паранор­мал­ни спо­соб­нос­ти. Го­во­рих­ме си с една от тях, казва се Ва­сил­ка. Аз казах, че си пред­с­та­вям на Ру­пи­те да има Ботаническа градина и Му­зей на ен­де­митни­те(7) ви­до­ве във Вар­дар­с­ка, Пи­рин­с­ка и Егейс­ка Ма­ке­до­ния. За фло­ра­та. Мо­же да има хер­ба­рии, съ­от­вет­но ви­де­о­ма­те­ри­а­ли и т.н. Мно­го ми ха­ре­сва мяс­то­то за бо­та­ни­чес­ка гра­ди­на. Мо­же да се пра­вят и ба­за­ри на живи цветя. Всич­ки , ко­и­то са по­лу­чи­ли по­мощ от Ван­га, ня­ма да имат ни­що нап­ро­тив да за­ку­пят и да пода­рят по цве­те, растение или дърво. Как­то се пра­вят сват­би на За­пад- да­ват спи­сък с подаръ­ци­те, от ко­и­то мла­ди­те имат нуж­да. Да пус­нат спи­сък с рас­те­ни­я­та, ко­и­то ис­кат да за­ку­пят за засаждане в Ботаническата градина, и хората ще ги купят . Ако има мо­на­хи­ни, в строящия се там манастир, те мо­же да се гри­жат за цве­тя­та. Или студентки биолози или агрономи на практика. Баба Ванга е искала манас­тир с мо­на­хи­ни да има до църквата. Има ма­нас­ти­ри, ко­и­то са про­чу­ти с то­ва, че мо­на­хи­ни­те пра­ве­ли еди-как­ва си ра­кия с бил­ки. Не мис­ля, че то­ва е сре­щу бо­жес­т­ве­ни­те за­ко­ни и за­по­ве­ди, ако се за­ни­ма­ват и с ед­на бо­таничес­ка гра­ди­на. Пък и цър­к­ва­та мо­же да има при­хо­ди.
В съ­що­то вре­ме да спрат ко­ли­те, от­к­ри­то еко- влак­че или еко- бус да пре­воз­ва ту­рис­ти­те от ма­гис­т­ра­ла­та до Ру­пи­те на всеки час.
След един ме­сец чух, че в Но­во се­ло, Македония, от­къ­де­то е ба­ба Ван­га, са нап­ра­ви­ли парк на ней­но име. Мно­го се за­рад­вах: Ей, аз си го­во­рех с тия же­ни, но виж в Но­во се­ло са го сторили! За нея каз­ват, че мно­го оби­ча цве­тя­та, че те й го­во­рят. За­то­ва си мис­лех, че ще е ху­ба­во в Рупите да се нап­ра­ви ботаническа градина от гьоловете с минерална вода до жп линията. Не ми е яс­но са­мо кой е соб­с­т­ве­ник на зе­мя­та и да­ли ня­ма да има проб­лем.
На Цветница 2013 (28.04) там хо­ди­ха от ГЕРБ Мла­де­жи и по­да­ри­ха и по­садиха ки­па­рис­че­та. Оти­дох да се ви­дя с ед­ни поз­на­ти от Бла­го­ев­г­рад, за­то­ва при­със­т­вах на съ­би­ти­е­то. Ис­ках от ме­не си да по­са­дя ед­но дръв­че и го за­ка­рах мал­ко по-ра­но. Маг­но­лия. От охраната на църквата ми ка­за­ха, че не мо­га са­ма да изко­пая дуп­ка­та. Из­ви­ка­ха ед­но мом­че и му поръчаха да я засади. С ог­ром­на ра­дост за­бе­ля­зах, че точ­но до мос­та се е извисила маг­но­лия, вид като моята. За­що­то се притеснявах да­ли ще ви­рее там. В То­ронто съм виж­да­ла мно­го маг­но­лии, вероятно ще мо­же и тук да се приспособи. Ще из­ка­ра зимите!
А пок­рай пъ­тя мо­же да се офор­ми ка­то в Етъ­ра- да има ма­га­зин­че­та за бил­ки. Да­же ту­ка за ней­на­та къ­ща си мис­лех. Ние има­ме мно­го доб­ри екстра­сен­си, хо­ра с па­ра­нор­мал­ни спо­соб­нос­ти, ко­и­то ле­ку­ват чрез енер­гия, би­о­те­ра­пев­ти. Да ги ка­нят, да ре­чем, за по един-два ме­се­ца в Петрич, да ра­бо­тят с де­ца от вся­ко учи­ли­ще, ко­и­то се ин­те­ре­су­ват, не на­си­ла. Как­то бя­ха нав­ре­ме­то кръ­жо­ци­те. Ама как­во ло­шо има в то­ва? Има хубав сайт на Етъ­ра в ин­тер­нет, те през ля­то­то пра­вят кур­со­ве по бил­карство. Ето я пла­ни­на­та ту­ка. Сут­рин ги из­веж­даш на раз­ход­ка. В Ка­на­да плащат по трис­та до­ла­ра на ме­сец през ваканциите, за да мо­же в осем ча­са да им взе­мат де­те­то и да го учат до пет ча­са как се са­ди зе­ле или моркови в някой парк.
А в Пет­рич сме до са­ма­та пла­ни­на, прос­то си мис­ля за таки­ва за­ни­ма­ния през ля­то­то. За да мо­же де­ца­та да се на­у­чат да поз­на­ват растенията и билките. Доб­ре е да ра­бо­тят с де­ца и те­зи не­ща, които са свър­за­ни с чо­веш­ка­та енер­гия, да се раз­ви­ват : те­ра­пия, ма­саж, точки­те, бил­ки­те. За­що де­ца­та да сто­ят на ком­пю­тъ­ра по цял ден? Знам, че не всеки има дарба и талант да лекува, но така ще имат един хоризонт в повече.
Нор­бе­ков каз­ва: “Проб­лем на българите е в мо­мен­та е, че мал­ки­те де­ца ка­то че ли ня­мат ни­що об­що с тех­ни­те ро­ди­те­ли.” В сми­съл - от­каз да се при­е­ме кул­ту­рата и тра­ди­циите на родителите.


НА ГРОБА Й СТАВАТ ЧУДЕСА
Опе­ри­ра­ха ми набрал нокът на пръст на крака че­ти­ри пъ­ти, нак­рая в ИСУЛ. Според хомеопатията това е гняв, който излиза от човека.
Във Ве­линград през 1999 пак ми се бе­ше въз­па­лил кракът. Ми­нах­ме през гро­ба на ба­ба Ван­га на връ­ща­не от почивката и ка­то се приб­рах вкъ­щи, ми ня­ма­ше ни­що. Ця­ло­то въз­па­ле­ние бе­ше из­чез­на­ло. Оти­дох с ня­как­ви си мои болки там на гро­ба, стоя си, па­ля си све­щич­ка, при­каз­вам си наум с нея, но ка­то се вър­нах вкъ­щи, кракът ми беше излекуван.

КО­ША­РА­ТА НА ДЯ­ДО­ТО НА ГЛАДИАТОРА СПАР­ТАК БИ­ЛА ДО РУ­ПИ­ТЕ
В кни­ги­те на Пе­тър Ба­ков за ба­ба Ван­га е описано, че ко­ша­ра­та на дя­до­то на Спар­так по майчина линия е би­ла ня­къ­де бли­зо до Ру­пи­те и се е виж­да­ла от гьоловете с минерална вода, по­со­чи­ла му я е даже. Ка­то пъ­ту­вах­ме вед­нъж с не­го, казвам:
­ -Ако съм от с.Ру­пи­те, вед­на­га ще пус­на ед­на мар­ка си­ре­не и мле­ко и ще каз­вам: е, от тези е яла и пила май­ка­та на Спар­так, за да ро­ди та­ко­ва де­те.
­ -Ко­зи, кози са би­ли! Не са би­ли ов­це! Тя ка­за, че дя­до­ му е гле­дал ко­зи.
За ко­ша­ра­та го пи­ше в не­го­ви­те кни­ги, но то­ва го ня­ма в кни­га­та, че са ко­зи. То­ва го ка­за той до­пъл­ни­тел­но. Ба­ба Ван­га му би­ла каза­ла, че Алек­сан­дър Ма­ке­дон­с­ки е за­ро­вен на Ру­пи­те, тя­ло­то му би­ло дока­ра­но го­ло в две бъч­ви, пъл­ни с мед, пъх­на­ти ед­на в дру­га. Погребали го ту­ка, за­що­то тат­ко му Фи­лип по­лу­чил на то­ва мяс­то царската ко­ро­на­. На Рупите някога има­ло ези­чес­ко све­ти­ли­ще със сил­на енер­гия. Мо­же да го е ка­за­ла, за­що­то тя с раз­лич­ни хо­ра си говоре­ше за различ­ни не­ща.


В КАНАДА СЪ­ЩО ИМА ХО­РА С ПА­РА­НОР­МАЛ­НИ СПО­СОБ­НОСТИ
В То­рон­то ка­то се дви­жиш с трамвай или автобус, мно­го чес­то виж­даш от­с­т­ра­ни над­пи­си на про­зор­ци: “Сай­кик” (Psychic). Означава чо­век с па­ра­нор­мал­ни спо­соб­нос­ти. Ня­кои от тия хо­ра са мно­го на­да­ре­ни. Аз не мога да ги срав­ня­вам с ба­ба Ван­га, за­що­то ба­ба Ван­га бе­ше уни­кал­на.
Имам та­къв слу­чай. Оти­вам на се­ми­нар за нед­ви­жи­ми имо­ти, за да се ориентирам къде да почвам работа. Се­минарът бе­ше ор­га­ни­зи­ран от ка­над­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во в ед­на дос­та со­лид­на сгра­да, вътре с охрана и с един куп зна­ме­на от­п­ред, подобна на НДК, но ниска. Има­ше обя­ва във вестник и мо­же­ше все­ки да оти­де на тоя се­ми­нар. В чужбина се ори­ен­ти­раш по кар­та. Плюс то­ва често оти­ваш ня­къ­де, къ­де­то по- рано ни­ко­га не си бил. А спо­ред тех­ни­те изис­к­ва­ния тряб­ва пет­де­сет мет­ра пре­ди спир­ка­та да дръп­неш ед­на жъл­та жица, за да спре шо­фьо­рът. Ина­че ня­ма да спре, ни­що че има спир­ка, ако ня­ма път­ни­ци, дали знак, че ис­кат да сли­зат, или чакащи на спирката да се ка­чат. Ако си за пър­ви път на но­во мяс­то, от­къ­де да зна­еш след колко метра напред е твоята спирка? Тряб­ва непрекъс­на­то да че­теш име­на­та на ули­ци­те, на спир­ки­те, за да зна­еш къ­де се движиш.
Спом­ням си, че се ка­чих на трам­вая и оти­вам на тоя се­ми­нар. Ми­на­ваме край про­зо­рец, където пи­ше:”Psychic”. И аз си каз­вам: бо­же, се­га ако можех да отида при гадателката... И си по­мис­лих какво бих я попитала.
На връ­ща­не от се­ми­на­ра пътувам с трамвая по обратния маршрут. От входа с надписа из­ли­за ед­на пъл­на мур­га­ва же­на с къд­ра­ва ко­са, ся­да до ме­не и ми каз­ва: “You can do anything you want!”(“Ти мо­жеш да нап­ра­виш всич­ко, ко­е­то по­ис­каш!”) и си слиза на след­ва­ща­та спир­ка. Пък аз се бях при­тес­ни­ла, преценявах: доб­ре, ако оти­да и я пи­там какво да правя, те пос­ле да не хва­нат на нея не­що да й нап­ра­вят, ако ми да­де ве­рен, то­чен от­го­вор. За­що­то е Биг Бра­дър нав­ся­къ­де. Прос­то тия не­ща си ги мис­лех, ка­то се връщах, же­на­та се ка­чи в трам­вая, сед­на до мен, отговори ми и си сле­зе на дру­га­та спир­ка.
Не ми да­де кон­к­ре­тен от­го­вор, но ми ста­на за­бав­но. В онзи момент съм мис­ли­ла на бъл­гар­с­ки, ед­ва ли съм мис­ле­ла на ан­г­лийс­ки. Мо­же би на ан­г­лийс­ки съм си фор­му­ли­ра­ла въп­ро­са, как­во бих я по­пи­та­ла. Но факт е, че же­на­та из­ле­зе, сед­на до ме­не и ми ка­за ... То­ва бе­ше не­що ка­то оку­ра­жа­ва­не, подкрепа. Не съм го очак­ва­ла.


"КОЛ­КО ВРЕ­МЕ СЕ НА­ПИ­КА­ВА­ШЕ ТАТ­КО МУ,
И ТОЙ КЕ СЕ НА­ПИ­КА­ВА ДОТОГА­ВА"
Мо­ят бра­тов­чед Ла­зар бе­ше вой­ник в Сл. около 1977-78 г., там май караше шко­ла за шо­фьо­ри. Не­го­ви­ят стар­ши­на имал проб­лем със си­на си, кой­то се на­пикавал. Дет­с­ко­то на­пи­ка­ва­не го има при дос­та де­ца. Ро­ди­те­ли­те при­тес­не­ни ре­ша­ват да се до­пи­тат до ба­ба Ван­га, за­що­то ле­ка­ри­те не мо­гат да по­мог­нат. Спят вър­ху за­хар, да­ват я на бра­тов­чед ми, да­ват му и пет де­на от­пус­ка и той ид­ва при ба­ба Ван­га със за­хар­та. Ту­ка ес­тес­т­ве­но чрез друг чо­век да­ва захарта да ми­не. Ба­ба Ван­га я хва­на­ла и ка­за­ла:
­- Кол­ко вре­ме се на­пи­ка­ва­ше тат­ко му, и той ке се на­пи­ка­ва дотога­ва.
Бра­тов­чед ми се вър­нал в по­де­ле­ни­е­то, из­ча­кал да ос­та­не на­са­ме със стар­ши­на­та и му ка­зал.
­- Ами ба­ба Ван­га ка­за: до кол­ко вре­ме сте се на­пи­ка­ва­ли вие, до толко­ва вре­ме ще се на­пи­ка­ва и ва­шият син.
­ -Ш-ш-т-т!- ка­зал стар­ши­на­та и му дал още двай­сет де­на от­пус­ка.
От което можем да предположим, че е би­ла точ­на.


"ТИ ШЕ ХО­ДИШ В ЧУЖ­БИ­НА"
Нав­ре­ме­то ка­то чу­е­ха Пет­рич, пър­во пи­та­ха:
­ -А ба­ба Ван­га дали поз­на­ва­те?
Спом­ням си, ко­га­то хо­дих в Со­фия да из­п­ра­щам до­ку­мен­ти­ за Кана­да за зе­ле­на кар­та, мо­ми­че­то от офи­са на UPS ме пи­та:
­ -Доб­ре, а вие при ба­ба Ван­га хо­ди­ли ли сте?
­ -Да, хо­ди­ла съм.
­- А каз­ва­ла ли ви е, че ще пъ­ту­ва­те в чуж­би­на?
­- Аз ни­ко­га не съм я пи­та­ла за то­ва. Не ме е ин­те­ре­су­ва­ло (8).
Нo ед­на рус­ки­ня, омъжена в Пет­рич, ми раз­ка­за в Ка­на­да, че ко­га­то би­ли на ед­но тър­жес­т­во в Ру­пи­те, се­дя­ла до Ванга и тя й ка­за­ла:
­ -А, ти ще хо­диш и в чуж­би­на- и в Ща­ти­те и в Ка­на­да.



14 юни 2014 го­ди­на

Бележки ( бележките са мои- Л.Т.):
1 След Балканската и Междусъюзническата война многобройна маса хора се изселва в България, други дирят късмета си в Америка.
2 Това са първите редове на статия в Нова Зенландия, за да се прочете цялата, се изисква платена регистрация в Интернет. Според информацията в мрежата от август, 2014, Борис Попов ( Boris Popoff) се е занимавал с икономика, а не с атомна физика. В сайта на националната им библиотека има негови публикации и книги. Син е на Иван и Ица Попови и братовчед на А. Попов. Баща му е шивач от с.Игуменец, който се заселва в Петрич и се жени за петричанката Ица Турнова. Къщата им в Петрич е на метри от тази на пророчицата Ванга.
Попов напуска България 1950 и се заселва в Нова Зенландия, където умира на 79 годишна възраст на 30 май, 2011г. Съобщения за смъртта му се появяват на 1,2 и 3 юни същата година в пресата там. Съавтор е на често цитираната от колегите му книга Analysis and Interpretation of Financial Statements ( Boris Popoff, Tom Keith Cowan, издадена 1981 от North Ryde ( N.S.W.), Wellington, N.Z.). Като професор в Otago Business School е и президент на AFAANZ. В периода 1992- 1994 г. е редактор в изданието Pacific Accounting Review. Негови публикации и кратка биографична справка има в т.4 и 5 от 1974г. на списанието Accounting and Business Review. Благотворителната му дейност е свързана с Amnesty International.
3 Задължително се изтегляше тогава втора тема, за да се види, че въпросите в изпитните пликове не са еднакви и изпитът не е нагласен.
4 Вторият учебник беше силно идеологизиран, с постулати, които новото време отричаше. В него бяха и партийните конгреси на БКП, много от учителите ни по история тогава не преподаваха тези теми, като подлежащи на преоценка.
5 Политическият изпит по това време беше задължителен за всички специалности.
6 С 0,25 намаляваха за правописна грешка, вкл. изпусната запетайка. 16 грешки носеха оценка „Слаб” и на най- добре развитата тема.
7 Видове, които виреят на едно единствено място.
8 Благодарна съм на съдбата, че след като пристигнах със зелена карта в Канада, спечелих и зелена карта за САЩ. И понеже "съдбата не е пътят, а вървежът"- аз съм пешеходец в историята. Един от многото.