ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 858
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 859
 Онлайн сега::: Boryana
 |    Заповядайте, аз вече не съм тук С натрошено слънце в негативното небе
капят векове, жреци, богове.
Свещенодейства мрака.
Болката е единствената валута
за спасение на душата,
а радостта е забранена със закон.
Предупредени сте -
никого не ще подмине тази чаша.
Бъдещето е нагазило в бездната на настоящето
и механичния му кикот дори ни забавлява.
Добре, че отдавна нямам сърце,
а проста пружинка, която тиктака,
за да задоволи хулиганът време.
От устата ми лъжи никога не се втурнаха,
а само калпави любови мъждукаха.
Боли да си човек, боли,
а не промеждутък
между две дихания.
Няма да се обличам в съмнения.
Пристигнах приживе оттатък.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Заповядайте, аз вече не съм тук" | Вход | 13 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от gitchka_gramatikova на 26.03.2016 @ 12:51:07
(Профил | Изпрати бележка) | Първо, заглавието, което е бетон! И после - много зряла си станала бе, наборе, "боли да си човек, боли" е голямо прозрение, но все пак сме дребни светлинки, които мъждукат тук и отнасят всичко оттатък.
Благодаря! :) |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.03.2016 @ 12:52:38
(Профил | Изпрати бележка) | Чуй гласа ми, моя жрицо и виж протегнатите ми над тоя гниещ свят ръце! Пусни на свобода доберманите на абаносовата ми мизантропия и докато подгизналите от оловни сълзи небеса бавно се спускат надолу, разпръсни праха на всички многовековни илюзии за бленувания Едем. Няма щастие! Няма светлина! Няма надежда! Да си човек е болка!
Tibi, magnum Innominandum, signa stellarum nigrarum et bufoniformis Sadoquae sigillum!
https://www.youtube.com/watch?v=mV5Y4CUWdck
|
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от shrike на 26.03.2016 @ 13:02:47
(Профил | Изпрати бележка) | Боли, естествено. Защото болката е живот.
Обаче за натрошеното слънце се сърдя. При това на всички. При това ужасно. Но на теб и на Елинг най-много. И не за друго, а защото аз държа ключа. И ако няма ключ какво излиза? Отговаряйте всички сега! Какво излиза?
|
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от yoro на 26.03.2016 @ 17:26:42
(Профил | Изпрати бележка) | Животът подготвя душата за момента на тленната смърт. Болката е най-могъщият учител, не оставя напразни надежди. Дори и слънцето е мъртва материя в същността си, от разпръснатия прах на неговата смърт ще се роди нова. Браво, mariq-desislava, царица си на абстрактната убедителност!
https://www.youtube.com/watch?v=F7O1z-Vw9Vc |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от ganima60 на 27.03.2016 @ 17:48:27
(Профил | Изпрати бележка) | Привет,marig-desislava!
Ako слънцето е натрошено
и около нас господства мрака,
нямаше и ние да сме на земята.
Боли да си човек,боли,
но ако не боли, значи си робот.
Има места на земята,които са ,може би ,библейския Едем. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от daro на 28.03.2016 @ 10:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | "болка", "боли" са третата и четвъртата дума, която си забранявам да употребявам за
дълго... след като това направих с "вопли" и "господи" :)
долавям как девалвацията им се вихри на n-та бясна
... произведението би трябвало да въздейства, да вълнува чрез художествени
образи - авторът е само субективния носител с префинен усет за творческото( за
което добре знаем, че не е розовокрило припърхване) :)
ето ти един пример за свят, в който болката е усвоена духовност, надмогнала се до утехата в бащиното изпитание - участ... просто ми разхлопва сърцето!
Утеха
Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкия син.
Ни дори се сбогува,
нито нещо си взе.
Ей така - отпътува.
И не каза къде.
Месец мина-не мина,
чу се приказка, че
някъде в Палестина
се родило момче.
Райчо Русев - Райсъна
...(.) |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.03.2016 @ 17:33:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Скоро прочетох нещо, което много ми хареса - " Бе разбита на парчета и все пак беше цяла. От пукнатините струеше светлина..."
Сърдечни поздрави, Дес :) ! |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 29.03.2016 @ 01:57:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ей, човек и скалпел да ти даде ,и с него ще пишеш.. Честито, това е най- болезненото ти стихо, по моята скала за стихоболезненост!
{} |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от zebaitel на 29.03.2016 @ 14:20:02
(Профил | Изпрати бележка) | Признавам си, че ми изглежда толкова мизантропско и нетвое, че ако не пишеше името ти, никога нямаше да те припозная!
Да, има чудесни метафори, но сякаш не е твоят глас! Или аз съм свикнала да те слушам другояче?!
Здравей, Царствено дете! |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от elsion (negesta@gmail.com) на 31.03.2016 @ 17:56:58
(Профил | Изпрати бележка) | Хм, такава "негатив"-на не съм те виждала.
Но пък написаното ми разтрептя ръждясалите пружинки и колелца. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от tearfly на 03.04.2016 @ 11:27:39
(Профил | Изпрати бележка) |
Болката стене в нозете на плачещите богове.
Философията на пътя е дълга.
Тичай, за да познаеш и видиш!
Мракът знае и може всичко –
как се боде под лъжичката,
как по устните кърви, хлипа
до извисяване на душата.
Натроши светлината, тя е само
катализатор за съществуването на мрака.
Андроидните ни сърца ликуват
и мечтаят за вечност.
Забоди суетата върху черните пеперуди!
Потопи лодката на съмненията, че утре ще е друго!
Оттатък сме винаги, когато заспим.
|
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mastilo на 06.04.2016 @ 15:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Пророк, про-Rock!-чица. ) Предупредени сме. |
|  |
Начало
ХуЛитери
