автор: dido080

История за очилата, мухата и зелените пръсти
*
На другата сутрин запалил лампата, потърсил мухата, и когато не я намерил в стаята отворил вратата. Застанал пред огледалото и почнал да реши косите си. После излязъл от къщата като оставил всички врати отворени. На спирката го заговорила жена на средна възраст:
- Добър ден
- Добър да е.
И почнали да си припомнят общите спомени. Тя ходила редовно до черквата. Впечатлявала се на песнопенията, но все още нямала смелост да стане част от хора. Почнала да поздравява хората по спирката, криейки зелените си пръсти.
- Как ме познахте?
- По гласа как иначе
-Гласът, да гласът. А да ви направи впечатление нещо друго?
- Ами ето вижте /показъл палците си и розовият перчем/
-Аха ще мине
- Аз без да искам
-Аха
- Ще мине
Надежда, че зелената боя един ден ден ще се изтрие, че очите ще се избистрят и че все някога косите ще станат достатъчно дълги го осенила по време на разговора. Че тенорът ще радва хората както преди. Когато се прибрал се загледал отново в зеленият палец. Вече толкова бил свикнал с него че не му правил впечатление. Част от тялото отличаваща се със своя цвят. Натрил го със сапун, после със шампоан и зачакъл-минути, часове през които, може би, зелената боя щяла да почне да се променя. После поканил мухата в стаята и налял сладък сироп в купичката. Зелените и устни почнали жадно да преглъщат. Затворил очи и видял един зелен свят, чиито корени влизат през прозореца. Впиват се в стените и започват да задават въпроси, после започват да преглъщат: сладък сироп, обелки от тиква. Когато корените се превръщали в мухи всичко свършвало. Обръщали се назад и ставали на пепел. На другият ден отново съшото. Корени, които влизали през прозорежа, за да се угощават със захарен сироп, обелки от тиква. Слагали очила, после ги махали с огромните си зелени ръце, които някога построили зеленият блок до кръстовището. Почвали да звънят произволно по телефона само и само да се освободят от подозрението, че стопанина се прибира и ще ги изсече до основи. Натискали клавишите с клони. Усилията на листата не останало незабелязано! Дълги часове на угощение, когато мухата се гмуркала из листата, правила сумати бели. Въобразявала си, че е огромно листо, а не един невзрачен домашен любимец, чиято непосилна задача е да поддържа настроението в зелената къща.Разпознали стъпките на стопанина от далеч. Тогава започнали да излизат през прозореца, да се свиват на кълбо. На двора се превърнали в едно зелено растение, което дебнело в засада. Кога отново ще настъпи часът на угощението. Мухата със заучени пози застанала върху звънеца. Пълният и стомах почнал да променя цвета си и тогава помислила за сън /нали през целият ден лудувала с корените и нямала време за това/. Когато стопанина я погалил по бузата тя започнала да разказва за корените, че излапали целият сироп, всички обелки. С две думи: гладна съм. Нашият човек поставил сироп, и трохи в хранилката, малка развалена мида, която била подарък от зелените и събратя. И както обикновено правил през това време натрил зеленият си палец със сапун и шампоан. Оставял го така известно време. После започвал да приготвя вечеря: за себе си, за съседката с зелените коси. Вечерта палил лампата в стаята на мухата. Тя започвала да кръжи около нея. Така хабяла натрупалата се енергия. По някое време загасял лампата. Когато се уверял, че всичко е наред, че заставала на обичайното си място затварял вратата и забравял за проблемите, за липсващите очила, за изгубеният глас. Заради който вече престанал да пее. Превърнал се бил в един невзрачен слушател със зелени палци, розов перчем и безцветни очила купени през последният месец от годината от една сергия близо до черквата. Купил ги с намаление, единственият положителен факт от цялата история .В края на седмицата двора се напълнил с гости. Зелените корени и листа си седели на двора, мухата кръжала в стаята и изглеждало, че нямало какво да наруши спокойствието. Тогава изведнъж се изкихал толкова силно, че гостите помислили най-лошото. Тръгнали да търсят чаша с вода. Когато се изправил държал в ръката си малко зелено топче. То било засегнало между гласните струни...Тогава запял една черковна песен, която припомняла за добри дела. Възвърнал гласа си и в присъствие на свидетели се зарекъл повече да не го губи.
Боян се събуди и видя зелена муха. После затвори очи. За част от минутата корените нахлуха през прозореца. Покриха тавана и саксиите. После притвориха прозореца и застанаха до мухата. Важно закусваха с обелки от тиква и захарен сироп. Покриха стената и изглеждаше че разказът за съня на мухата ги развесели. Корените и мухата притежаваха ощеедна стая с две липи отпред. Градина която се намираше на края на царството- близо до реката и четирите пътя. За тази градина никой не смеел да попита.