автор: Albatros

Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в дрипавия дъжд –
неясен силует, почти невидим.

Без име. ЕГН. И без адрес.
Нарамил само дрехата си връхна.
Благодаря ти, Боже, че и днес
успях въртопче въздух да си вдъхна.

Че бяха с мене хората добри.
И в шепата ти щедър бе черпака.
И твоята десница ме смири,
преди ръка да вдигна на глупака.

Че тази нощ ще спя като дете,
изкъпано във бабино корито,
което друго от света не ще,
освен да сее – и да жъне жито.

Полезно изкопаемо от век,
невписан в безпристрастните анали,
аз вече знам, че Ти си жив човек! –
дошъл със мен за живите да жали.

Аз лошото на този свят простих.
И си редя молитвата среднощна –
благодаря! – дори за този стих,
със който дадох – и Ти искам прошка.