автор: dido080

Розали постави изрезките от вестника на масата. Заглавия, думи. С две думи казано-обобщенията от предната седмица. Намигнах и после ме покри с одеало. Не трябвало така да правя- някак си да искам всичко за себе си. Аз не съм дървояд, не се храня с хартия или каквито и да е нейни производни.
-Аз пиша върху хартия, но не чета. Никога даже, по време на важният празник
-Хартията използвам за други цели, озаглавени двете нули.
Много ми се иска да не е така, но правя признание, записвай Розали....
-Две нули от хартия- мащабно произведение, в което главният герой дялка молив, после се преструва на най-добрият ми приятел.... ...Иска от мен да и пиша, минута след като съм напуснал постелята. Иска от мен всичко. Двете нули щял да осигури безплатно....като килимарят-бивш иконом на мама.........Той имал толкова много вълшебни нули, че килимите политали всеки път, без да търсят оправдание. Напускали прозорците-тези бивши щори от конци и се преселвали в градината при октопода и медузите, защото обичали сянката. Иди ги разбери. За мама, за слугинята щорите и октопода означават много.
Тя е с тъмен цвят на кожата. Духа му, когато ме няма, когато спя в килера и броя новородените мишки. Духа му в спалнята, на кревата и велосипеда. Плътно гримирана с червило, защото е моя.....моя ученичка. Знае всичко за мен. Как се превърнах от жена в момче, на което девствената ципа е дебела колкото стъкло и повече май......Духа му след вечерите. Под масата, накратко, а после пред обектива, залепяйки листа.... там където трябва...Намира един оглозган кокал и си играе с него. Дава го на онези псета, за които се знае, че обичат да връщат чуждите вещи: на притежателя, на наемателя, на тъпкача....Обичаме, защото съм девствен! Аз го дялкам с катинара на Калигула- пръстенът заседнал в гърлото им.....