автор: kameja

Ще се промъкне някога
към мене вятър,
ще ме погали с лапа котешка.
Трохи във джоба си ще взема,
преди към склона на небето
да поемем.
Трохите знаци
птиците ще изкълват
и няма да намеря пътя за обратно.
Ще стигнем до брега на океана
и в него ще разтворя
всичко преживяно.
И ще разлиствам тишината
страница по страница
и ще се слея с нейните послания.