автор: tzvetcomarinov

Бай Кънчо Шашмата е измежду най-добрите рибари в нашата компания, а кой знае защо, никога не се хвалеше с улова си.
Веднъж един от по-любопитните не издържа. Опита да разбули мистерията и метна направо в ушите му въпроса:
-Шашма, защо не говориш за риболовните си успехи?
-Хващал съм се вече на тая въдица и повече не искам. - рече с упорита категоричност бай Кънчо и млъкна.
По-интересно начало на риболовна случка не бяхме чували. Наострихме уши, сякаш току-що в близката шаварна да плясна туловището на най-едрия шаран в живота ни.
-Преди години ме подкачи за такава стръв една мрянка - реши се все пак да ни разкаже нещо бай Кънчо. - От редакцията на местния вестник ми я заметна. Дали от стройната фигура на момето или от омаята на думите й в уговорката, не зная и до сега, но клъвнах. Сякаш бях попаднал на най-вкусната стръв.
Момичето пусна магнетофона да записва, аз отворих уста като прегладнял и спиране нямаше. Слуша миличкото прехласнато и с отворени очи, а моите думи се надпреварват като отблясъците в планински ручей. По някое време по зениците му забелязах, че започна нещо много-много да не вярва на моите приказки. Засегнах се дълбоко, чак в сърцето и нали бях вече увлечен, изтървах задръжките и всичката ми съобразителност отиде надолу по течението. Дори снимка дадох за страницата. Така, нека бъде и тя потвърждение за риболовните ми успехи.
И тя се пръкна, точно както не бива. Късата поличка излезе, че съвсем нищо не разбирала от нашите рибарски работи. Пуснала репортажа в брой на вестника, но да се окаже точно в забранения за риболов сезон. Като ме подхванаха от всякъде, като белязан рецидивист. Първи се втурнаха задъхани от надзора, сетне тия от полицията. Стана една, която и до сега не е много за разправяне.
От тогава си изработих своя железен рибарски принцип, от който не се отделям и до днес. Майстор - рибар с майсторлъка си да не се хвали.

Цветко Маринов