автор: dbutanski

Пред мен е Мизия хълмиста
и равните поля отсам,
а горе - вие се лъчиста
светлинната дъга натам...

Пък в ниското - по пътя речен,
тече прохладна синева,
но с пладне, (пак от жар напечен) -
тъй свидно рони клас ръжта...

С гласа на Мизия нетленна
сподирвам вярно своя клик
и мойта муза суверенна
ще да пребъде всеки миг!