Щуро магаре е лятото,
рови в деня ми с копита.
Песничка свирка си някаква,
дали я харесвам не пита.
Ритва перваза на спомена.
Мрежите свой заплита.
Даже в чадъра на времето,
дърпа чертата, не пита.
Аз до колене в морето му,
търся си своя история.
Даже в кафето забъркано,
съм влюбен-поне на теория.
В старата чанта на вятъра,
слънчеви празници скитат се.
Малка парица с надеждица,
в цяло имане разплита се.
Боси в главата ми мотат се
малките му предателства.
Докато съмне усмихва се,
с шум на море и ласкателства.
Щуро магаре е лятото,
рови деня ми с копита.
Гребвам с лъжица от дните му,
само че то ги изритва