автор: Antioh

Метачите, тихо смъркат
В църковния двор
Бог люлее листата
и лови птичи трели
тича като дете
и скача от сянка на сянка.....

дюна от пясък се свлича върху
задушена песен
няколко ноти умират самотно всред пустинята.....

съзнаваш празнотата
превзела душата
и това, че умираш от студ........

невен си, цъфтиш престъпно
юмрук си на пеперуда
скрил си се под крилата
платната ти вятъра пипа нежно
като бедра на жена......

лодката ти остава самотна всред пясъка
хвърляш черупката и продължаваш да оставяш стъпки в суинг
светиш смешно в мрака на собствената си пустош като обратна светулка......
очите ти са замъглени и отново пропускаш всеки шанс
да си нормален
и да излетиш
веднъж завинаги от тъпото си гнездо.........
без никакви крила и подготовка......


2016. Plovdiv. Can you feel the groove brother? Can you dig it? Would?