…
И листопадът с твоя глас говори
и със цвета на твоята коса
покрива с багри раменете ми.
…
Спомените ми за теб
снегът не ще затрупа
и няма леден къс сърцето ми да стане.
…
От рамото ми слънцето отскочи
по своя нескончаем път и там ще крачи
на другото докато падне с залезна въздишка.
…
С летеж на птица ще закърпя
скъсаната риза на деня си
от твоя тъжен и обиден поглед.
…
Върху зърно любов
съм кацнала оса,
а ти си капещия сладък сок от него.