автор: VladKo

Нощният град не понася канон и условности –
с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан
той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,
в сюрреализъм за да ни обгърне нощта.

С грим от неон той дефекти ще скрий по лицата ни,
но елегантната линия ще подчертай –
всеки компромиси правил е, преди ръката ми
рамото ти да прегръща, преди вечерта

да ми нашепва да слушам вълшебната музика –
твоите токчета как разговарят безспир.
Ние мълчим – съвестта ни ще кажеш, че гузна е.
Толкова дълго се търсихме, че най-подир

даже и простите думи за нас неудобни са
да си разкажем самотници че сме били.
Нощният град не обича детайли, подробности –
моя си, твой съм. Тук думи не трябват, нали?