автор: mitkoeapostolov

Брегът на реката го няма. Изчезнал е под метър сняг. Дърветата са се поклонили пред ледената кралица. Само няколко палави кафеникави глави се подават над стройните стебла на папура. Водата лъкатуши между дънерите, които сега приличат на произволни могили, разпръснати из речното корито.
Като триглава прозрачна ламя течението се разделя на няколко бързея. Първият се спуска в галоп, като младеж уверен в своите сили, ловко прескача каменните препятствия и чезне зад бялата дантела на завоя. Вторият се препъва в голяма обла скала, сякаш зрял човек затъващ в стара мъка, колабира в пяна, завърта се и се завива, завинаги осъден в бездната на хипнотичния водовъртеж. Третият се движи бавно, спокойно, с тежестта на старец преминал през безброй препятствия, докосва замръзналия бряг, разказва му своите поучителни истории и важно продължава надолу.