автор: VladKo

Будилник няма сутрин да звъни,
на работа подканващ да се бърза -
жалоните на делника смених.
Но който ненавикнал е на мързел

копае лозе, гъби в пущинак
събира (ако здраве позволява).
Пестовност му е майка, инак как
с мизерна пенсия се оцелява ?

Дано на внуците да дойде дерт
мен - антикварна книга - да разтворят.
Ще найдат мъдрост, тайни, хумор чер,
кат мене да разказва няма втори.

Две трети век изкарал, осъзнах
как сладко е да те наричат “Дядо”,
да предизвикаш искрен детски смях,
тогава и въпросът зъл отпада

дали ми е изпята песента
на трета възраст в бавния й ритъм.
От косите лъчи на есента
последното си щастие изплитам.