Мъждеят спомени предишни
за отминали мечти
и сълзи, станали излишни,
мокрят гаснещи очи.
Тъгуват устните смълчани.
Вялост в хрипащи гърди.
Гнетят кумири развенчани
болка в съхнещи душѝ.
И става ти пределно ясно
бавно как се срутваш ти,
и вътре ти е някак тясно -
клик "Прости" в ефир лети...