автор: Kostov

От тази кал
бяхме ние сътворени
Издигахме се горейки
за нашето клето съществуване

Усещахме велики чувства ,
когато стъпихме тук последни.
Усещахме уханието на цветя,
гори и слушахме нежните песни на птиците.

Но този свят бе само това
гъста и безкрайна гора,
пълна с нежности някаква потайност.

Да не би да сме създадени ,
да сътворим нещо тук.
Или сме създадени само,
за да страдаме.

Това бяха въпросите ни
тогава, бяхме млади и неопитни .
Сега когато вече сме накрая,
ние се завръщаме в калта различни.