Пустинята съвсем крехко стисна гърлото
Хапката, която не можеш да преглътнеш
От възбудени невени........
Бавно изрязваме крилете на птиците
За да няма как да отлетят на юг през зимата
Бавно изрязваме любовта у нас
Като парчета месо......
За да няма как да излетим на никъде
Душата кърви, весело......
В панелката.....
Кръвта оцветява пясъка грозно
Като детска рисунка на сирак........
(От някой български дом за сираци.......)
Чуваш ли,
как цъфтят невените
Всред пясъка с крясък сутрин по плажа.......
За да пръснат космоса с ужасния си аромат на копнеж........
Не ме питай, кой свири
Свил съм се в студения скут на вселената
Суча от ледената и гръд
И се пипам под опашката подло....
Обезумял от космическата самотата наоколо
Чуваш ли бийта от сърцето на невена........
Окъпан в глухотата си на жена.....