автор: VladKo

С морето всеки август имам среща,
като да съм на рандеву с момиче.
За друг – отмора в лятото горещо,
за мен то част е от живота личен.
В прегръдка пълноструйна ме приема,
с хитон прозрачен нежно ме загръща
и шепне ми: „Проблемите големи
позабрави – сега си си във къщи.”

И паметта във пръските му свежи
от спомени горчиви ще измия –
на плиткото – заседнали надежди,
в дълбокото – потънали гемии.

Терапията със вълни и пяна
пречиства ме и раните превръзва –
Нептун и Хипократ в едно събрани.
.... Да можеше септември да не бърза...