автор: VOLTER

Още с влизането на Закона за носене на оръжие, (т.е. да получиш бракуван Макаров от МВР - нямаш право да закупиш), подадох документи, завърших някакъв курс измислен за пари, получих разрешително за носене и съхраняване на късо оръжие.
След установяването ми на паркинг Роденец, се наложи да пререгестрирам оръжието в района в който живея. Подавам отново документи и отивам да получа новото разрешително от служба КОС, както е установения ред. За моя изненада служителят заяви:
- Ще получиш разрешителното от съседната стая!
На върха на езика ми е, да попитам:
- Нов ред ли има?
От опит знам: в полицията не се пита, а само отговаря… Влизам в по-сочената стая, където зад бюро седи някакъв сух и слабоват човек в цивилни дрехи - още повече се озаптявам, всички знаем в МВР кои ходят цивилни…
- Кажи? – чувам анемичен глас зад огромно бюро.
- За разрешителното съм дошъл…
- А, да – и бръкна в картотеката… Ще трябва да подпишеш документ, че ще ни сътрудничиш! – каза суховатият.
- В какъв смисъл? – питам.
- Ами, във всякакъв - какво си чул, какво си видял, живееш на възлово място, дето спират всякакви хора и случват разни неща…
- Но това е работа на ваши служители – продължавам да се правя на ударен.
- Ами, все едно, че си наш служител - нещо като очи и уши на паркинга...
- Не разбирам…
- Ние от своя страна ще помагаме - смятаме, че си изключително подходящ, защото пребивавш денонощно на паркинга - активизира се служителят.
- Аз живея там, не пребивавам!
- Все тая…
- Ако… не приема?
- Тогава няма разрешителното.
- Вижте, господин…
- Полковник Влаевски…
- Полковник Влаевски, ако съм имал мерак за тая работа, щях да го направя навремето, но аз не съм го направил, макар да имах тая възможност - сега ми е късно… Така че: не приемам офертата! С други думи: отказвам се от въпросното разрешително.
- Това означава: оставаш без лично оръжие!
- Все едно... и с него и без него.
Обърнах се и запътих към вратата… Дребният човечец неочаквано скочи:
- Ама, чакай бе, щом не искаш, няма насила…
- Току-що го направихте…
- Опитах… Дано не ви се наложи да опрете до нас…
- Дано… И ножа и кокъла са в ръцете ви - може да процедирате както си щете...
Кротко, но през зъби, посочи документа с късите си ръце:
- Вземай разрешителното и се махай!..
Взех бавно картончето от бюрото, прибрах го още по-бавно в портмонето, погледнах полковника право в малките котешки очички и си помислих:
- От тоя ченге не става!...