Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...
Във огледалото се вгледа строго -
пораснало „момиче” с още ден!...
Такива вечери ще минат много -
с целувките на всеки ден рожден...
А времето полека край очите
все фината си мрежа ще плете...
Насреща й ще тичат бързо дните
и жалбата по младост ще расте...
„По дяволите! Още имам време!
Животът ми не ме е победил!
Най-хубавото предстои да взема!
Дори и туй, което е спестил!”
И ето я след малко – сякаш нова,
по улиците на града една
за битка с делниците си готова,
уверена във себе си жена!...
С походка на газела бързо стигна
във офиса и бодро поздрави...
На зайчето на бюрото намигна
и знаеше, че днес ще й върви!...