и с моето вечно пиянство
защото така изглеждат влюбените
катеря стените на непревземаемите крепости
и забивам знамето си винаги върху теб
докато ти се смееш на моята упоритост
ръцете ти държат моите и ме повдигат за още светлина
знаеш че искам всичко
и шляпаме боси по моста на противоречията ни
и пак ме държиш на повърхността за да не се удавя
а когато е тъмно
се намираме
дори да сме на дъното на бездната
събуждаме всички духове
които всъщност ни срещнаха
да затворим януари в бутилка
и когато тя отново доплува при нас
ще ни припомни че отново сме същите
луди за връзване сънища