Вървя по уличката на мечтите ми.
Завърнах се на нея
като че ли след хиляди години!
Боже!!! Всичко си е същото.
И всичко толкоз променено!
Оставих и себе си някога,
защото знаех, че все пак
ще се завърна.
А тя приветства ме щастливо
и бързам да я прегърна.
Тъй тиха е!
Спокойна и вълшебна.
Ухае на липи наситено
и прелива от зелено.
Ето я и пейката
там до розовата градина.
Чака ме!
Ще седна трепетно,
както някога в
годините.
Тук даже и светлината
е различна.
Целувам възторжено мечтата си.
Красива, нежна и обичана!