автор: elf4e

...Защо още мислиш, че нямаш ме,
защо се отдръпваш насила?
Когато те търся, все бягаш ми,
щом решиш да се върнеш, те смилам...

Защо с теб така сме устроени -
няма мира, ни миг на покой.
Уж се искаме, но сме разстроени
след поредния гнусен запой...

Уж обичаме, а нараняваме
повече себе си, отколкото другия,
все говорим, а нищо не казваме,
само още и още грубости.

Защо се съсипваме в търсене
на невъзможна омраза
и на някакво си отчуждение,
защо пак така се наказваме?

Няма смисъл, но няма утеха
и така стоим онеправдани,
защо още се бием, размазваме?
Нима не е прав Бог, че събра ни?!

Или са малко бедите ни
причинени отвън и напразно?
Защо още мъчим душите си,
как не можем да сме наясно,

че тази любов ни е дадена
даром да я живеем,
а не да се трови напразно,
кои ще сме с тебе без нея?...