кости от диви животни лежат на земята
времето спи под листа и въздишки
капе от спомени като свежо пране
щипки за обич подскачат на дама
а след дъжда някак сухо е
докъде ще живеят ръцете
прекопали земята до свършека
и държащи клонка от сухо дърво
дирижират на къщурките музиката
зажаднели за вятър дрънкат дайрета
и изтупали дивия прах от плътта си
сънуват причастие
под клепачите ми ято подгонени птици
връзвам с тях душата ти скитаща
и закичвам я като накит на слънцето
открадни ме при изгрев докато
Господ все още си играе на зарове