автор: bbobbibgbs70

Пред църквата олющена
със дядовите спомени
и крушата с процепени кори


витае моят дух,
поклащайки листата
и с вятъра примесен,
целува тишината -
в прозореца свещичката гори.
И винаги, и всякога
докосвам планината
и слънцето - във златните липи.
Лекувам самотата,
потапяйки в реката
на спомена
горящите очи.

Боян СТАНИЛОВ
2003