автор: VOLTER

- Гръмнаха Крушата – рече Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки…
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пре-насели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви пари и му даваме, когато поиска. Ако не поиска, може и да не се сетим... С тези дребни пари той се грижи за трима болни – съпруга, дъщеря и зет с психическо заболяване. Пенсия не получава - цял живот помага на някого и никога на държавата...
- Къде дават така: цял месец бачкаш кат’вол, а парата накрая, и ако се случи може да дадат, ако не, трай коньо за зелена тря̀ва! Свършиш ли работа̀та, парите тряб’а да са насреща… Няма по-голям душманин за хората от държавата, така викаше дядо… И сега е същото – разсъждава Вранчо подпрян на метлата с обърната дръжка надолу и вгледан в строшения бордюр.
Когато гърдите ми засвириха, реших да спра цигарите и започнах от всеки пакет отделям по една цигара – така организма незабележимо привиква към все по-малки количества отрова. Щом се посъберат повечко цигари ги давам на Вранчо – безкрайно благодарен той пък премита пред караваната по няколко пъти на ден и все гледа да завърже приказка...
След година Вранчо се залежа и спря да идва на паркинга... Събрахме парички да му помогнем за лекарства - няма здравни осигуровки, няма право на здравно обслужване!...
Не мина време и се помина - отърва се, горкият…

- Казвай, кога, къде, как е станало? – препирам аз.
- Преди малко, на смрачаване… На излизане от Ловеч, на големия завой… Както си карал колата го дялнали през стъклото, баш в челото… Язък, млад човек, ама на̀, к’вото е писано – на всяко минаване не пропускаше да хвърли някой лев, късмет…
- Сготвили са го със снайпер…
- Със снайпер ли, с джоджен ли, зян стана момчето…
- Не бе, Вранчо, пушката на катила е била специална…
- Днеска, наборе, имаш ли денги сичко има, ама на, денги йок…
- Алкохола му изяде главата на него…
-Прав си, гато е трезвен с памук да му извадиш душата, ама пийне ли, прави зулуми, пък не си знаеше и силата…
- Всеки като го перне в главата се чалва…
- А, не е баш така…Я, като пийна ме избива на смях, хиля се, става ми едно весело и не налитам…

На запад, посока София, и на изток, към Варна, всички търговци реват, че плащат рекет… В същото време, не е имало случай, Крушата или хората му, да консумират или пазаруват на паркинга, без да платят. Паркинг Роденец никога не е рекетиран, дори опит не е правен… Ден не минава да не се чуе, къде, как и кого Крушата е пребил или стрелял - днес на Правешки ханове, вчера в Ловешка дискотека, преди седмица млатил бабаитин, че го завлякъл. Все лошотии на които той отвръща с юмруци.

Петър Христов, собственик на охранителна фирма ДИТО, веднъж ме попита, дали някой ме притеснява…
- Не, засега никой…
- Вземи тая визитка - ако някой се опита, покажи я!...
Никога не се наложи да я показвам.
Когато за първи път застана пред мен, ни в клин ни в ръкав, Петър каза:
- Някои ни смятат за престъпници, други за защитници, а ние просто сме хора напъдени от държавата и търсим своето място под небето…
Силно ме впечатли това представяне – прозвуча ми като оправдание.

Той напусна топлото офицерско място в Генералния щаб на БНА, след като медиите публикуват нелепо обвинение, че е руски агент, а небезизвестният г-л Семерджиев не опроверга клеветата, тогава Петър Христов демонстративно напусна армията, излезе на улицата и застана зад сергия да продава банани!...
Когато се разбра, че помага на момиче изпаднало в кома - злите езици го оплюха - чрез чуждо страдание си лъска имиджа! А истината е различна... През 1997 г. той фалира за една нощ и всички приближени го изоставят, единствен, който остава до него, е дядото на пострадалото момиче…Чрез този жест към внучката, всъщност той изразява своята признателност към семейството…
Петър Христов отказа да съди държавата за 350 милиона лв,. заради неправомерно прекратен договор!
Той отказа кметския стол във Велико Търново, като заяви, че ще бъде по-полезен като продължи да работи за реалната икономика!
Не се скри в Швейцария или на познатите ни острови, а остана в България, построи квартал в старопрестолния град, създаде хиляди работни места в София...

Няколкото човека, които бяха заминали на място да видят за каква става дума, се върнаха около единайсет вечерта.
- Точно като е навлизал в завоя го е гръмнал, някъде от 50-60 метра…
- Бил е на позиция в храстите отсреща, на височко три-четири метра от нивото на асфалта…
- Изрода избрал идеално място за стрелба…
- Карал е с голяма скорост – мерцедеса е на хармоника, още не бяха извадили Крушата…

След няколко дни, към десет часа сутринта, Петър Христов спря със своя кортеж - отиват на погребението на Крушата… Затворих обекта и тръгнах с тях…
Погребението е многолюдно – преобладават младите хора с тъмни очила! Крушата имаше много врагове, но и много приятели…
Долових Петър да казва, сякаш на себе си:
- Беше много добър изпълнител!...
А след малко:
- Не виждам Чомбе, бяха авери и съдружници… Интересно!
Толкова…
След време се чу: Ванга предупредила Иван Кочев да не отива на погребението, защото ще го сполети същата участ - най-добре е това да стори четиридесет дни след смъртта му…
Но Кочев предпочете да напусне България!
От какво ли пък се е страхувал!
Ванга казала още:
- Призракът на Крушата ще отмъсти, ще се гази кръв до колене!

Смъртта на Крушата е знак за начало – кръвта наистина потече…