автор: tintiri

На една старонемска овчарка

Ти сега си куче, Марси,
ти сега си куче.
Събеседник и другар си,
и пазач обучен.

Хвърлям топка – да я носиш
стрелваш се, политаш
и я носиш, и си просиш
твоята бисквитка.

Бягай, Марси, бягай, мила,
ти си ми награда,
моят ангел, моя сила,
цялата ми радост.

Вече съм ненужен, стар съм -
вчера го научих.
Но пък ти си куче, Марси,
и бъди си куче.